Росен Миланов

Още в детството си хората днес се запознават с множество разкази за далечни земи, за необикновени пътешествия, за странни личности. И това ги вълнува. Понякога толкова силно, че обсебва техните копнежи. Те желаят да видят тези далечни страни, за които са чели и слушали. Те искат също да извършат някое пътуване, изпълнено с различни приключения и подобно на онези в книгите и по филмите. Те мечтаят да видят чудните личности, за които са слушали, и да се докоснат до тях. Но какво говорим? Не само да ги видят, а и да бъдат като тях.

Християнството има също свои прекрасни земи, пътешествия, хора. Най-вече хора. Сияещи човешки личности, осветили чрез подвига на пътуванията в името на Бога земите, потънали в мрака на езичеството. И тези личности най-често са съвсем различни от онези, които цени светът.

Друг е подвигът на християнските светци. Те не проливат кръв, нито пък се домогват до власт. Те жадуват нещо друго, нещо по-велико и много по-скъпоценно. Те са видели чудната красота на небесното и искат да я покажат и на другите. Безкористна е тяхната проповед, а в много случаи те дори са лишавани и от живота си…

И славна е историята на християнската религия! Изпълнена е тя с велики дела. Велики дела на велики личности! Толкова предани са били те на делото, за което са се борили, че не са се побояли да се разделят с родителите и родината си, със земните удоволствия и удобства, а често дори и със своя живот. И това като че ли е най-доброто доказателство за истинността на убежденията им.

Северните земи на Дания и Швеция имат славен и преславен на небето свой герой – техния просветител със светлината на християнската вяра св. Анскарий. Чудни, дивни са неговите дела, изпълнени и с вълнуващи приключения. Църквата високо е оценила неговия живот и дело, поставяйки го в календара на своите светци под датата на неговата кончѝна – 3 февруари[1]. А за това главен литературен източник е неговото житие (Vita Anscharii), написано от ученика му св. Ремберт[2]. И така, каква е стойността на това произведение – от историческа и от духовна гледна точка?

 I. Vita Anscharii като исторически извор

В едно руско изследване със заглавие „Животът на Анскарий“ като исторически паметник четем: „Животът на Анскарий“, написан през 70-те години на VIII в. от неговия ученик Ремберт, представлява уникален, фактологически синхронен извор по история и култура на Източна Скандинавия през IX в., свод на уникални наблюдения на пътешественик, който е бил с цел християнизацията на скандинавците почти във всички описани по-горе (в същата публикация – ск. м.) въз основа на археологическите материали търговско-занаятчийски поселения на Северна Европа – в Дорестад, Хедебю и Бирка[3].

Какво всъщност е особено важното за историците в Животът на Анскарий? За да се отговори на този въпрос, трябва първо да се изясни, че житието може да се раздели на три части: първите девет глави[4] описват детството и юношеските години на Анскарий, разказвайки ни за неговото духовно израстване; следва разказът за множеството мисионерски трудове в продължение на много години; накрая отново се надниква по-дълбоко във вътрешния духовен свят на светеца, като се споменава и за неговите литературни трудове – израз пак на случващото се в този вътрешен свят. Особено ценни от духовна гледна точка са първите и особено последните глави на Vita Anscharii (от 59-а нататък), а за историка несъмнено по-голям интерес представлява изложението, разположено между тях.

Немският изследовател Макс Маниций накратко разкрива причините за интереса към Vita Anscharii от историческа гледна точка: Междувременно значението на произведението още продължава да бъде значително – тъй като Ремберт обстойно и грижливо разказва за разнообразните църковни политически отношения на Анскарий и неговите другари към северните кралства, тази биография се превръща в известна степен в най-древния извор за историята на европейския Север[5].

Минавайки по-нататък през текста на Vita Anscharii, историците забелязват, че тук за пръв път в писмените източници се споменава наследственото имение на голямото семейство – базовата клетка на стопанството на древните скандинавци[6].

Разбираме също така, че във Vita Anscharii се съдържа наистина уникално историческо свидетелство за шведско-датския конфликт от средата на IX столетие. Веднага след това в същото изследване се отбелязва нещо, което от наша гледна точка може да се тълкува пак положително (независимо каква е мисълта на автора), като се има предвид основната задача на житийната литература: Разбира се, тези събития са представени от определена гледна точка, в чисто житиен аспект – за да бъде показана на читателите силата на християнската вяра[7].

Стигаме и до най-важното и ценно от историческа гледна точка сведение във Vita Anscharii. Това е първото в европейската литература описание на скандинавски тинг – събрание, на което се решават важните въпроси за народа: Глави 26–28 (според използваното в руското изследване издание; в текста на Patrologia Latina това са гл. 47–49 – ск. м) са извънредно интересни, защото тук е показано каква важна, може дори да се каже – определяща роля, е играло народното събрание – тингът – в приемането на най-важните решения в Бирка[8].

Във Vita Anscharii се дават сведения и за иначе неизвестни исторически личности, като по този начин се попълват множество хронологически празноти. Ето какво можем да кажем за една такава личност: Между другото, шведският конунг от средата на IX век Олаф не е известен от други източници и по такъв начин пред нас е отново уникално историческо свидетелство[9].

И още едно важно историческо сведение: Твърде ценна за реконструиране историята на източната част от балтийския регион е глава 30 (според използваното в руското изследване издание; в текста на Patrologia Latina това е гл. 51 – ск. м) на „Животът на Анскарий“, в която се описва борбата на шведите и датчаните за сферата на влияние на Източния път[10].

Ако за момент спрем вниманието си и на литературната страна на Vita Anscharii, ще забележим, че езикът на това съчинение не е сложен. Риторическите моменти (ако въобще има такива съзнателно търсени) са съвсем малко. Изключително често се използват конструкции (най-вече ablativus absolutus). Разбира се, житието не се различава по своето същество от по-ранните жития, познати в църковната литература. Впечатлението, което се придобива при непосредственото четене на по-голямата част от него (от 10-а до 59-а гл.), обаче е малко по-друго. Сякаш повествованието много напомня историческо съчинение – някаква хроника или летопис. Всъщност, именно това е и особено ценното на Vita Anscharii – съчетанието на историческа и духовна литература едновременно.

Сякаш най-добрият завършек на разсъжденията за историческата стойност на Vita Anscharii са следните думи на Маниций: Така по съдържание чрез обстоятелността си и вследствие на богатите и разнообразни сведения, които дава, произведението е неоценимо; никоя друга биография на светец от всички периоди изобщо не може дори само да се приближи до него[11].

 II. Vita Anscharii като духовно-нравствено съчинение

При разглеждане духовната страна на житието на св. Анскарий най-напред трябва да се обърне внимание на това, как се развива повествованието. Съчинението описва сбито целия живот на светеца, а не само някаква отделна част от него. Тук, разбира се, могат да се забележат определени моменти, които се разгръщат по-подробно.

Животът на Анскарий започва с едно предисловие на св. Ремберт към монасите от старата Корбея[12] – манастира, в който е започнал своя монашески живот светецът. После съвсем обикновено, с простота, се разказва, че когато малкият Анскарий бил пратен на училище, той, както е свойствено на тази възраст, започнал да върши детски работи със своите връстници и повече да се занимава с празни бродения и забавления, отколкото да полага грижи за усвояването на учението[13].

В житието на св. Анскарий много често се описват различни видения, които е имал светецът. Началото на това се полага още в гл. 2, където след разказа за краткотрайните му детски увлечения се говори за небесното му призоваване; в гл. 4 и 5 (където за светеца е използван един интересен образ – той е наречен verus athleta[14])пък четем за виждането на очистителния огън[15] и на рая от св. Анскарий[16]. Особено подробно е описано съзерцанието на рая. То е изпълнено с думи, изразяващи чувството за светлина. Това са съществителните lux, claritas, splendor, lumen; глаголът illustro[17]. По този начин това видение е в пълно съгласие с християнската догматика и с духовността на Св. Писание. То свидетелства за духовната си дълбочина и с това, че спътници на св. Анскарий са именно двамата така почитани и обичани от него апостоли – Петър и Иоан.

В гл. 9 на Vita Anscharii авторът говори: И тъй, въодушевяван от небето от тези и твърде много други откровения и видения, мъжът Божи…[18] От този пасаж проличава още една важна характеристика на истинските християнски видения – те не са сензационни явления с цел някакъв ефект, а преживявания, които трябва да оставят дълбок вътрешен отпечатък и да дадат съответен плод.

След като при император Людовик Благочестиви се явява датският крал Хериолд, който е загубил трона си и търси помощ, за да си го възвърне, Анскарий е избран за мисията по християнизацията на датчаните. Прави впечатление разказът за избирането на светеца: По онова време абат на вашия манастир – пише св. Ремберт на монасите от Корбея – бе достопочтеният Вала, който каза на споменатия император, че знае един монах в своя манастир, горящ със силен жар за Божествената религия и копнеещ да изтърпи много за името Божие[19]. Хериолд вече е приел кръщение и те, заедно с още един монах от Корбея, на име Аутберт, потеглят за Дания.

Между другото, Vita Anscharii е впечатляващо произведение и от още една страна. В него намираме разказ за различни личности (наред с главния герой), които също ни впечатляват и въодушевяват със своето духовно величие. Именно такъв е спътникът на св. Анскарий при първото му пътуване към Дания – Аутберт. И в гл. 12 е поместен чудесен разказ за прекрасната дружба на Анскарий и Аутберт[20].

В гл. 15 на Vita Anscharii се разказва и за желанието на шведите да им бъдат изпратени проповедници на християнската вяра. Разбира се, с това отново е натоварен Анскарий, който е сполетян от множество скърби (от гл. 16 научаваме за пиратското нападение срещу неговия кораб), но с търпение понася всичко.

След благосклонния прием в Бирка от страна на шведския конунг Бьорн Анскарий пристъпва удачно към мисията на просвещението на шведите със светлината на Христовата вяра. Една изследователка казва: Най-древното споменаване за Бирка се среща в „Житие на свети Анскарий“, написано от архиепископ Ремберт около 870 г. Анскарий бил монах-мисионер, който приложил огромни усилия за това, да обърне датчаните в християнството. Няколко години той проживял в Хедебю, откъдето около 829 г. се отправил към Бирка, за да се опита да обърне и шведите[21].

Решаващо за успеха на християнската мисия се оказва кръщението на един знатен швед, на име Херигарий[22]. Тук е уместно да се приведат следните думи от едно изследване за обществото на викингите: Очевидно, главните търговски центрове били под контрола на представител на краля; именно от такъв човек свети Анскарий, като пристигнал в Бирка, се сдобил с позволение да проповядва[23].

Впрочем, Херигарий е една от поредните прекрасни и светли личности, за които научаваме от Животът на Анскарий. По-нататък в текста той присъства постоянно и ние разбираме за неговата твърдост в изповядването на Христовата вяра и за това, че дори Бог благоволил чрез него да се извършват много чудеса с цел обръщането на шведите[24].

Ревността и трудовете на Анскарий не остават незабелязани и той е определен за архиепископ на Хамабург (дн. Хамбург). От гл. 19 на разглежданото произведение научаваме и за неговото ръкоположение, извършено от папа Григорий IV. Но отново скърби сполетяват светеца – Хамабург е опустошен от пирати. Разбира се, Анскарий претърпява и това с вяра и продължава делото си. В гл. 23 на Vita Anscharii се намира кратко съобщение за мъченичеството на един младеж, на име Нитхард, убит от враждебни шведи заради разпространението на християнската вяра.

По-нататък в текста на Vita Anscharii прави впечатление още по-голямото издигане на светеца – извършва се обединение на Хамабургската и Бременската епископски катедри, а за предстоятел на новосъздадената архиепископия е обявен именно Анскарий[25]. Както често се случва, това среща неодобрението на предстоятеля на Колония (дн. Кьолн)[26], като за светеца следват нови скърби, но в крайна сметка всичко е решено в негова полза (от пратеничество на папа Николай I)[27].

Глава 41 на Vita Anscharii ни разказва за успехите на християнската мисия в Дания и за безпрепятственото проповядване на Христовата вяра там. В гл. 44 пък отново е описано едно видение, което е имал св. Анскарий. Говори се също така и за думите от Св. Писание, които го въодушевяват: „Чуйте, острови“ – понеже почти цялата онази страна е разположена върху острови. И това, което е добавено по-долу: „Ще им бъдеш за спасение чак до край-земя“ (срв. Ис. 42:10) – защото краят на света се пада в северните области в земите на шведите[28]. Това е подтикът за св. Анскарий отново да проповядва в Швеция.

По-нататък във Vita Anscharii следва споменатото вече тук подлагане приемането на християнската вяра на решение при тинг; на св. Анскарий е позволено да построи храм и безпрепятствено да проповядва. Разбира се, случват се отново и различни премеждия.

Последните глави на разглежданото съчинение са най-интересни от духовна гледна точка. В тях подробно се говори за подвизите на св. Анскарий в края на живота му. А това са: избягване на славолюбието, покаен плач, грижа за болни, едновременно мекота и строгост в проповедта към паството, съдействие за освобождаване на пленници, изцерения, литературни трудове за духовна полза (съставяне на молитви, тълкувания и др.). Тук се разказва и за благодатните утехи, изпращани на св. Анскарий за подкрепа в трудовете му. Неговата смърт, според полученото съвсем рано в неговия живот видение, житиеписецът св. Ремберт смята за мъченичество, представяйки изобщо целия му живот като такова. Скръбта на любящите му духовни чеда в този случай е разбираема.

Нека тук за момент отново бъде обърнато внимание и на литературната страна на Животът на Анскарий. Макс Маниций говори за съчинението: Стилът е прост и безизкуствен, езикът – разбираем и без някаква досадна ученост; рядко се привежда библейска мисъл, а още по-рядко място от отците[29]. Всъщност, в бележката под линия цитираният автор говори за това, че едно място в глава 42 на Vita Anscharii е повлияно от пасаж в третото писмо на Сулпиций Север за живота на св. Мартин от Тур[30].

И все пак, говорейки за местата от Св. Писание, използвани във Vita Anscharii, трябва да кажем, че най-често се срещат цитати от псалмите[31]. Има, разбира се, и новозаветни места[32]. Когато в края на живота си св. Анскарий е налегнат от тежка болест, той често повтаря думите на праведния Йов: „Ако доброто приехме от ръката Божия, защо лошото да не приемаме (Йов 3:10)?!“ [33]

 *     *     *

Много показателни са резултатите, до които се достига при разглеждане историческата и духовната страна на Vita Anscharii. Несъмнено е, че това литературно произведение дава изключително ценни исторически сведения, чиято достоверност е несъмнена и се потвърждава по различни пътища. В същото време Vita Anscharii е едно от онези така обичани от всяко християнско сърце жития на светците на Църквата. В тези жития ние намираме духовна храна – благодарение на онзи копнеж по нещо по-голямо, по нещо висше, неземно, с който са изпълнени те в делата на описваните велики личности.

Много въпроси се поставят пред нас сега. В днешно време житията на християнските светци почти навсякъде са пренебрегвани и са считани за пълни с измислици. И това, за съжаление, има своите основания. Един човек може да се превърне в легенда за 50 години, а разказите за него в този период да се напълнят с фантазии. Поради липсата на благочестива грижа така се е случило и с множество жития на християнски светци. Образовани хора губят доверието си изобщо във всичко, разказвано за светците, а дори и за християнската религия. Това е страшно! А всъщност Църквата разполага с множество древни и нови съвсем достоверни разкази за живота на свои светци, които едновременно с това дават ценни исторически сведения, като разполагат и с литературна красота… И това съкровище, част от което е и Vita Anscharii, не трябва да бъде скривано!

Личностите, героите на християнската религия – те и само те притежават неземна светлина и слава. Те и само те са достойни за почит и възхищение. И единствено техните дела подобават на стремежите на безсмъртния човешки дух, задоволявайки напълно неговите копнежи.

___________________________

*Материала е предоставен от автора. Същият е докторант по Догматическо богословие в Богословския факултет при Софийския университет.

[1]. 865 г.

[2]. S. Rembertus. Vita Anscharii. (Patrologiae cursus completus. Series Latina. Vol. 118, col. 959–1012).

[3]. Глобальная инфраструктура торгово-ремесленных поселений Северной Европы эпохи викингов. Глава 8. Житие Ансгара как исторический паметник. [Електронен ресурс]http://www.private.peterlink.ru/geogod/scanska/russ/8.doc#Гл.%208.%20“Житие%20Ансгара”%20как%20 исторический%20памятник.

[4]. Според текста в Patrologia Latina; цитираното руско изследване например използва друго издание, в което номерацията на главите е напълно различна.

[5]. Manitius, Max. Geschichte der Lateinischen Literatur des Mittelalters. Erster Band. München, 1911. S. 705.

[6]. Житие Ансгара как…

[7]. Пак там.

[8]. Пак там.

[9]. Пак там.

[10]. Пак там.

[11]. Manitius, M. Op. cit., S. 706.

[12]. S. Rembertus. Vita Anscharii (PL 959–960).

[13]. Ibid., 2 (PL 118, 961).

[14]. Ibid., 4 (PL 118, 962).

[15]. Лат. ignem purgatorium. Ibid., 4 (PL 118, 963B).

[16]. Ibid., 4–5 (PL 118, 962–964).

[17]. Ibid., 5 (PL 118, 963–964).

[18]. Ibid., 9 (PL 118, 966).

[19]. Ibid., 11 (PL 118, 967).

[20]. Ibid., 12 (PL 118, 968–969).

[21]. Симпсон, Жаклин. Глава 5. Купцы. Викинги – быт, религия, культура. [Електронен ресурс] http://bibliotekar.ru/vikingi/5.htm.

[22]. Вж. S. Rembertus. Vita Anscharii 17 (PL 118, 972).

[23]. Vikings. Общество. [Електронен ресурс]  http://kidsoft.ru

/file/web_design/Design000075/viking/susha.htm.

[24]. Вж. S. Rembertus. Vita Anscharii 26–31 (PL 118, 978–982).

[25]. Вж. S. Rembertus. Vita Anscharii 36–37 (PL 118, 984–985).

[26]. Вж. S. Rembertus. Vita Anscharii 38 (PL 118, 985–986).

[27]. Вж. S. Rembertus. Vita Anscharii 39–40 (PL 118, 986–988).

[28]. S. Rembertus. Vita Anscharii 44 (PL 118, 991).

[29]. Manitius, M. Op. cit., S. 706.

[30]. Вж. Manitius, M. Op. cit., S. 706. Anm. 3.

[31]. Вж. напр. S. Rembertus. Vita Anscharii 68 (PL 118, 1008), 71 (PL 118, 1110).

[32]. S. Rembertus. Vita Anscharii. Col. 966. C. 66 (col. 1007–1008)

[33]. Ibid., 68 (PL 118, 1008).

Изображения:

1. Св. Анскарий.

2. Статуя на св. Анскарий на моста Тростбрюке в Хамбург.

3. Мощите на св. Анскарий, в църквата „Малки Михаил“, в Хамбург.

4. Проповед на св. Анскарий сред шведите.

5. Римокатолическият храм „Св. Анскарий“ в Копенхаген, Дания.