АСКЕТИЧЕСКИЯТ ВЪЗГЛЕД НА СВ. ПАВЛИН НОЛЕНСКИ ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА*

(според двете му писма до Криспиниан)

Росен Миланов

Един от светците на Християнската църква е Павлùн Нòленски. Роден в гр. Бурдигала (дн. Бордо) или неговите околности и получил блестящо образование при известния по-къснешен учител на император Грациан, Авзоний, той скоро достигнал високи държавни служби, като станал дори управител на провинция Кампания. Макар и родителите му да починали като християни, Павлин обаче или не получил християнско възпитание, или това възпитание – ако е имало такова – не оставило дълбоки следи у него.

Промяната у Павлин се подготвяла постепенно. Това се извършило чрез ставащите на гроба на св. Феликс Ноленски чудеса и с множество скърби – Павлин трябвало да напусне службата си и в детска възраст умрял единственият му син от неговия брак с испанката Теразия. Повлиян и от съветите на благочестивата си съпруга, на св. Амброзий Медиолански и св. Мартùн Турòнски[1], между 384 г. и 389 г. Павлин приел кръщение.

Св. Павлин и неговата съпруга решили да заживеят монашески. Те продали имотите си и раздали полученото за тях на бедните. За себе си оставили само едно имение в Нола, където се заселили след недоброволното презвитерско ръкоположение (25 декември 394 г. в гр. Барцинòн[2]) на св. Павлин и което превърнали в манастир. Между 404 и 415 г. светецът бил поставен за епископ на града. Смъртта на съпругата му трябва да се отнася към годините 408–415. Вероятно св. Павлин е починал на 22 юни 431 г. Православната църква празнува паметта му на 23 януари.

Св. Павлин Ноленски е известен църковен писател. От мнозина изследователи той е считан за един от най-добрите западни християнски поети (обикновено поставян веднага след Пруденций). От св. Павлин Ноленски съществува един частично разрушен надгробен надпис[3]. Запазени са два негови фрагмента – в За Божия град 1,10[4] и при Микон Центулски – в Carmina centulensia (360)[5] (вероятно от поема 29). На най-голяма почит са поемите му (Corpus scriptorum ecclesiasticorum Latinorum (CSEL) 30). Някои от тях представляват писма в поетична форма. Броят на автентичните поеми е 31 или 32. Много ценни са запазените писма на св. Павлин (CSEL 29, FC 25/1, 2, 3)[6]. Те всъщност са 50 и един фрагмент, като автентичността на две писма и на фрагмента е несигурна.

Главната тема на писмата на св. Павлин е аскетическият живот. В стила на античната епистоларна традиция много от тези писма в отделни свои части преминават в трактати, проповеди. Така е и с две писма до един войник, на име Криспиниан, които в съвременните критически издания се поставят под номера 25 и 25*, поради това, че преди те са смятани за едно писмо. В тези писма, при опита си да подтикне Криспиниан към отказ от военната служба и започване на монашески живот, св. Павлин излага своите мисли изобщо за светския живот и в частност за военната служба. И така, какви са неговите възгледи по този въпрос?

I. Противопоставянето на „светско“ и „духовно“

При четенето на двете писма на св. Павлин Ноленски до Криспиниан лесно се забелязват множеството противопоставяния, присъстващи там. Това всъщност е характерно изобщо за християнските съчинения (както, впрочем, и за значителна част от световната литература). При християнските автори в техните конкретни творения тези противопоставяния много често са между светското и неговите проявления, от една страна, и духовното с характерното за него, от друга. В писмата на св. Павлин до Криспиниан повечето от антитезите могат да бъдат сведени именно към това.

Едно централно място в първото писмо на св. Павлин до Криспиниан, в което откриваме и току-що казаното, е следното: И тъй, недей повече да обичаш този свят и неговата военна служба. Защото според мисълта на Писанието враг на Бога е всеки, който е приятел на света (вж. Як. 4:4)[7].

Проследявайки противопоставянето на Бога и света (у латинските християнски автори по-често saeculum, отколкото mundus), както ни подсказва и току-що приведеният пасаж, ние ще стигнем неминуемо до Св. Писание на Новия Завет. И там, освен посоченото място от Съборното послание на св. ап. Яков, ще открием редица други изречения като израз на християнското противопоставяне на „светско“ и „духовно“. Най-силни са следните места: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази (думи на Христос към Неговите апостоли – Йоан. 15:18–19); Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца (1 Йоан. 2:15); … царството на света стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува вовеки веков (Откр. 11:15). На първото от цитираните места се дава и обяснение за същността на това противопоставяне: Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от този свят (1 Йоан. 2:16). Веднага след това са посочени и следствията от избора на едното и на другото: И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека (1 Йоан. 2:17).

В пета глава на своето първо писмо до Криспиниан св. Павлин много често използва глагола обръщам се (converto) и производните от него за обозначаване на преминаването от светската военна служба в християнски аскетически живот, което доказва още веднъж неговата оценка на светския и християнския живот[8]. Един немски учен в тази връзка добре заключава: И тъй, първоначалното християнство живее в дистанция от този свят[9].

Трябва да се отбележи, че в светогледа на св. Павлин Ноленски, а и в този на мнозина свети отци-аскети е изключително изострено възприемането на действителността, която ги обкръжава. Сякаш никакъв компромис не може да се направи с нея. Единственото, което може и трябва да се направи, е непрекъснатата война с нея, която започва с физическото отдалечаване от нея. Във второто писмо на св. Павлин до Криспиниан намираме авторския възглед за това, кое е най-добро: … отричайки се от този свят, всичкия му блясък и съблазните на неговата суета, да избягаме от идващия гняв (1 Сол. 1:10) и да потърсим убежище при единственото спасение на човешкия род – Иисус Христос, Сина Божи, нашия Господ и Бог[10]. Матиас Скеб правилно отбелязва, че това отричане (renuntiatio) представлява всъщност умиране (смърт) за света и има своя образец в кръста Христов.[11]

Противоположността на духовното и светското според християнското разбиране има не само земно измерение. Много голямо място във второто писмо на св. Павлин до Криспиниан заема един пасаж с подробно разглеждане на Христовата притча за богаташа и бедния Лазар. Тук отново са налице познатите антитези, отнасящи се и за вечността. Така например за измъчените в този век там се приготвя утеха[12]. Но и в първото писмо до Криспиниан красноречиво се казва: Ако обаче в този век за Него сме воювали, тогава ще заслужим при Него да преминем. И ако повече сме обичали този век и сме предпочели по-скоро за цезара, отколкото за Христос да воюваме, след това не ще бъдем пренесени при Христос, а в геената – където се променя положението на владетелите на този свят (Еф. 6:12)[13].

II. Причини за отрицателното отношение на св. Павлин към военната служба

Най-главната причина за отрицателното отношение на св. Павлин към военната служба вече бе посочена и това са именно началата, от които се ръководи изобщо светският живот. Един православен автор от първата половина на XX в., обявен вече и за светец – еп. Николай (Велимирович), говори за идолите, които си е поставила съвременната цивилизация (можем да кажем, че като цяло това важи и за античната цивилизация) на мястото на истинския Бог:

материята като идол;

егото като идол;

империята като идол;

нацията като идол;

културата като идол[14].

И във връзка с току-що казаното: това, че императорът по времето на св. Павлин Ноленски вече е християнин, не може да промени отношението на светеца към военната служба[15]. Еп. Николай (Велимирович) обобщава християнското библейско (а и светоотеческо) разбиране по този въпрос, като казва, че войната на човека против човек е последица от войната на човека против Бога[16].

Какви са другите причини за отрицателното отношение на св. Павлин към военното служение? При военната служба човек обикновено е обвързван и с множество страсти (в християнския смисъл на пороци). Това отдалечава човека от Бога. Именно по този начин можем да си обясним следните думи на св. Павлин: Поради това не трябва да предпочитаме пред Бога нито обичта[17]нито родината, нито почестите, нито богатството – защото така е написано: Преходен е образът на този свят (1 Кор. 7:31)[18]. Службата във войската на един християнин за св. Павлин като че ли сама по себе си означава отдаване на тези страсти. В това отдаване пък не може да намери подобаващото ù място любовта към Бога, Който според християнското разбиране трябва да се обича с цялото сърце, с цялата душа и с целия разум (Мат. 22:37).

Св. Павлин е притесняван обаче и от много друго във военната служба в Античността. Това е почти неминуемата свързаност на тази служба с убийство. Дори той много картинно представя това, като говори, че войникът фактически е служител на смъртта (mortis minister), получавайки заплатата си за проливането на кръв: И воюващият с меч е служител на смъртта, който получава плода на военната си служба по причина на това, че пролива своята или чуждата кръв[19].

Св. Павлин безспорно отчита различните престъпления, които могат да се извършат от човек на военна служба и които са били често срещани още по онова време, както и по-късно в световната история – например насилието [20].

За св. Павлин още един аргумент срещу военната служба е и краткотрайността на земния живот[21]. Разбира се, при това той изхожда от вярата в съществуването на вечен живот. Напразно е (според св. Павлин) упованието за дълъг живот – човек не може да предвиди времето на своя край и е възможно да умре неочаквано[22]. За св. Павлин това пък означава едно – съд, който при това положение на неподготвеност се покрива с библейското понятие за Божия гняв (ira) (Сир. 5:9)[23].

Но отношението на св. Павлин Ноленски въобще към всичко, което той смята за преходно, не е много по-различно. Сякаш той се опитва да сведе усилията, полагани за него, до минимум. По този начин той нарича грижите за временното колкото безполезни, толкова и мъчителни[24]. Трябва обаче да имаме предвид следното, когато разглеждаме такива изречения у св. Павлин и изобщо в светоотеческата литература. Тук ние се срещаме с желанието, стремежът на авторите да споделят нещо, което чувстват и изпитват в самите себе си като благо, и с другите. Разбира се, като свободни човешки личности те имат право на това. Такова наставление не е натрапване на възгледи, макар понякога и да е много силно. И проблем в този случай не съществува – той възниква само тогава, когато определени думи, отправени като съвет към едно лице, в един исторически момент и на едно място, се приемат (умишлено или не) като задължителна норма за поведението на друг човек, в друго време и на друго място.

Можем лесно да се поддадем на съблазънта да припишем всичко изброено на влиянието, което св. Павлин (в конкретния случай) е имал, преди да започне своя аскетически живот. Но примерите на подобни думи, които намираме у св. Павлин, са прекалено много – от различни векове и различни географски области, – за да ги отдадем на външни влияния, а не на вътрешната същност, на мисловния – по-скоро дори сърдечния – свят на авторите. Зад това пък стои самата същност на християнската религия, която несъмнено притежава други ценности и проповядва други стремежи. Във второто писмо на св. Павлин до Криспиниан става дума именно за това – благодарение на своя Спасител християните могат и трябва да бъдат „сходни“ с Неговия образ (Рим. 8:29; срв. 1 Кор. 15:49) и причастници на славата му[25]. От тях се изисква още да отхвърлят пороците на своята страст към наслаждения[26].

И накрая, можем да кажем също така, че според св. Павлин военната служба обременява човека, като насочва усилията му в друга посока, и по този начин се явява пречка за пълноценното водене на християнски живот.

III. Християнската духовна алтернатива на светската военна служба

Много характерно за християнските автори е изпълването на древни форми с ново съдържание. Това наблюдаваме не само в изкуството, но и в литературата. Св. Павлин обширно се ползва от този похват[27].Така например в първото си писмо до Криспиниан той предлага друго насилие и друго завладяване – свързаното с библейския текст от Мат. 11:12 насилие (усилие) за грабване на небесното царство. Там се казва за това насилие: Такова насилие е на Бога угодно; то никого не плаши и не се извършва с вреда за никого. Към тази плячка насочи своите ръце; тя престъпление няма и спасение донася[28].

Увещанието на св. Павлин Ноленски към Криспиниан още в първото писмо понякога добива вид на една проповед. Така например във връзка с казаното там присъства следната подкана: И тъй, нека Този следваме и за Този да воюваме, за Когото въоръженият войник никога не сваля оръжието! И Той щедро дарява на воюващите за Него славата на вечния живот, честта на небесното царство, богатството на Своето наследство и неизменната съпричастност в Божественото познание [29]. А именно за подканата към духовната „военна служба” във второто писмо до Криспиниан св. Павлин употребява, освен любов, вече и известен укор с цел поправянето на Криспиниан[30]

И така, пред Криспиниан св. Павлин поставя две възможности – той трябва или да води война в този материален свят, или да се сражава духовно. Св. Павлин се опитва да насочи Криспиниан към второто със следните думи: Понеже няма нищо, благословено чедо, което да може или трябва да се предпочита пред Този, Който е истинският Господар, истинският Баща и вечният Пълководец. Или на кого е по-правилно да посветим живота си, освен на Онзи, от Когото сме го получили и за Когото трябва чак до края да го запазим? Защото чрез Неговото благодеяние ние живеем[31]. В тази връзка един цитиран вече изследовател отбелязва за приелите християнската вяра: Ала за тях като християни важи също правото и изключението в конфликтните случаи да се покоряват повече на Бога, отколкото на хората[32].

Но възможно е и оправдание за отказ от незабавно започване на аскетически живот. Св. Павлин предвижда това и както бе отбелязано, съветва Криспиниан да не се уповава на един дълъг живот, в който някога може би ще има място за аскеза, но първо ще се премине през брак и създаване на деца[33]. Разбира се, християнското учение не отхвърля възможността за брачен живот и думите на св. Павлин трябва да се приемат просто като съвет, като желание за приобщаване към изпитаното лично щастие и на други хора. Неуместно би било с лека ръка да обвиняваме св. Павлин в аскетическа крайност – все пак не трябва да забравяме, че разглежданите тук писма и съответно съветите в тях са отправени към конкретна личност, а не са обръщение към християнския народ в дадена област или по целия свят. Това се доказва и от думите в гл. 7 на първото писмо към Криспиниан, където съгласно апостолското определение се препоръчва на женените да не се развеждат (вж. 1 Кор. 7:27)[34].

*     *     *

От разглеждането на двете писма на св. Павлин Ноленски към Криспиниан произтичат следните изводи. Св. Павлин Ноленски вижда духовния и светския живот като противоположни и затова съветва Криспиниан да се откаже от военната служба и да живее християнски живот в неговата най-пълна форма (според аскетическото разбиране). За св. Павлин Ноленски християнската аскеза е истинният път (via vera)[35].

Именно това – противоположните начала на духовния и светския живот – е главната причина за отрицателното отношение на св. Павлин към военната служба. Наред с това обаче има и други такива причини – пороците, на които човек може да се отдаде при военната служба, убийството като неин спътник, насилието, често свързано с нея. Всичко това се разполага на фона на краткотрайността на земния живот. С оглед на всичко изброено за св. Павлин най-доброто решение е именно отказът от военната служба и започването на аскетически (в конкретния случай това означава монашески) живот. Но това всъщност, според разбирането на светеца, се явява друг вид военна служба – християнска алтернатива на светската. Този, за Когото се воюва в случая е християнският Бог, а усилията са духовни, т.е. и тази война е духовна – за спечелване на небесното царство и постигане на призванието на човека

Накрая едно уточнение. Разбира се, с разглеждането на възгледа на св. Павлин Ноленски за военната служба не се изчерпва въпросът изобщо за отношението нито на християнския аскетизъм, нито на древното християнство, нито на Християнската Църква към това, макар в тази работа в бегли щрихи да бе маркирана и тази тема. И все пак това може да бъде предмет на едно цялостно изследване, основано до голяма степен на познания от различни области на богословската наука – патрология, догматическо богословие, нравствено богословие и т.н.

____________________________

*Материала е предоставен от автора. Същият е докторант по Догматическо богословие в Богословския факултет при Софийския университет

[1]. Civitas Turonum (букв. Град на туроните) – дн. Тур (Франция).

[2]. Барцинон – дн. Барселона.

[3]. Най-добро издание: Inscriptiones Latinae christianae veteres. Berlin, 1961. Bd. 2. S. 216.

[4]. S. Aurelius Augustinus. De civitate Dei 1, 10 (Patrologiae cursus completus. Series latina (PL). Vol. 41) (PL 41, 24).

[5]. Micon Centulensis. Carmina Centulensia. Monumenta Germaniae historica inde ab a.C. 500 usque ad a. 1500. Poetae Latinae medii aevi 3. Berlin, 1896. P. 292.

[6]. По-добро издание на писмо 25* във: Weyman, C. Der zweitе Briеf des heiligen Paulinus von Nola an Crispinianus nach der Münchener und der Salzburger Handschrift. In: Historisches Jahrbuch der Görresgesselschaft, München u.a. 16 (1895). S. 92–99. Именно този текст е публикуван във FC 25/2 (S. 638–648) и по него е направил своя превод Матиас Скеб.

[7]. Noli ergo diutius diligere hunc mundum neque militiam eius, quia secundum scripturae auctoritatem inimicus Dei est quicumque amicus est saeculi. – Ep. 25, 3 (FC 25/2, S. 628).

[8]. Вж. ep. 25, 5 (FC 25/2, S. 630–632).

[9]. Karpp, Heinrich. Die Stellung der Alten Kirche zu Kriegsdienst und Krieg. – In: Evangelische Theologie 17 (1957) (S. 496–515). S. 498.

[10]. . renuntiantes huic saeculo et omnibus pompis et inlecebris vanitatis eius fugiamus ab ira ventura et confugiamus ad unicam generis humani salutem, Iesum Christum, Dei filium, Dominum et Deum nostrum… – Ep. 25*, 1 (FC 25/2, S. 638).

[11]. Вж. Skeb, Matthias. Christo vivere. Studien zum literarischen Christusbild des Paulinus von Nola. Bonn, 1997. S. 244.

[12]. … quibus in hoc saeculo tribulatio fuerit, ibi refectio praeparetur… – Ep. 25*, 2 (FC 25/2, S. 642).

[13]. Si tamen in hoc saeculo ipsi militaverimus, tunc ad ipsum transire merebimur. Quod si magis dilexerimus hoc saeculum et maluerimus Caesari militare quam Christo, postea non ad Christum sed ad gehennam transferemur, ubi principum huius mundi vertitur causa. – Ep. 25, (FC 25/2, S. 626).

[14]. Николай (Велимирович), еп. Войната в светлината на Библията. Второ преработено издание. Света гора, Атон, 2003. С. 107–108.

[15]. Вж. ep. 25, 3 (FC 25/2, S. 628).

[16]. Николай (Велимирович), еп. Цит. съч., с. 29.

[17]. Лат. аffectum. Очевидно към близки хора.

[18]. Ideo nec affectum nec patriam nec honores nec divitias Deo praeferre debemus, quia sic scriptum est: „praeterit huius mundi figura – ep. 25, 2 (FC 25/2, S. 626).

[19]. Et qui militat gladio mortis est minister, qui quando suum aut alienum sanguinem fundit, hinc recipit fructum stipendiorum. – ep. 25, 3 (FC 25/2, S. 628).

[20]. По косвен път разбираме за това за от пета глава на писмо 25 (FC 25/2, S. 632).

[21]. Вж. ep. 25, 6 (FC 25/2, S. 632).

[22]. Вж. ep. 25, 5 (FC 25/2, S. 630).

[23]. Ep. 25, 5 (FC 25/2, S. 630).

[24]. … temporalium rerum tam spinosis quam inanibus curis… Ep. 25, 7 (FC 25/2, S. 632).

[25]. … imaginis suae conformes et gloriae participes… – Ep. 25*, 1 (FC 25/2, S. 638).

[26]. … vitia voluptatum nostrarum… – Ep. 25*, 1 (FC 25/2, S. 638).

[27]. Предавайки мислите на св. Павлин в неговото писмо 16 (до Йовий), М. Скеб нарича християнското красноречие и философия usus iustus на езическата реторика и философия (Skeb, Matthias. Christo vivere. Studien zum literarischen Christusbild des Paulinus von Nola. Bonn, 1997. S. 149).

[28]. Talis violentia Deo grata est, quae neminem concutit, nullius damno committitur. In hanc rapinam manus tuas verte, quae crimen non habet et confert salutem. – Ep. 25, 5 (FC 25/2, S. 632).

[29]. Hunc igitur sequamur, huic militemus, cui cinctus numquam discingitur miles, qui militantibus sibi gloriam vitae aeternae, honorem regni caelestis et divitias hereditatis suae et divinae cognitionis consortium perenne largitur. – Ep. 25, 4 (FC 25/2, S. 630).

[30]. Вж. ep. 25*, 1 (FC 25/2, S. 638).

[31]. Nihil enim est, benedicte fili, quod possit praeferri aut debeat ei, qui est verus dominus et verus pater et imperator aeternus. Aut cui rectius vitam impendamus quam illi, a quo eam accepimus et cui eam usque in finem servare debemus, quia ipsius beneficio vivimus? – Ep. 25, 1 (FC 25/2, S. 626).

[32]. Karpp, Heinrich. Op. cit., S. 497–498.

[33]. Вж. ep. 25, 5 (FC 25/2, S. 630).

[34]. Вж. ep. 25, 7 (FC 25/2, S. 634).

[35]. Ep. 25, 1 (FC 25/2, S. 626).

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s