Тук ще разгледаме Корана и непорочното зачатие

Упоритостта на имакулатистите да търсят основания в полза на непорочното зачатие е забележителна. Незадоволени от данните на Св. Писание и светоотеческата древност, те отиват дотам, да търсят потвърждение на учението за непорочното зачатие във… Корана! И го „намират”! Епископ Малу например, откривайки в Корана следи от предполагаемите вярвания на християните от Арабия и Египет, от които, според него, Мохамед († 629) ще да е заел християнските елементи на своя Коран, намира тъкмо в свещената книга на мохамеданите потвърден римокатолическия нов догмат. По този повод той пише: „Провидението е било наистина чудно, като е запазило в книгата на неприятелите на вярата следите на Божественото откровение, което ни учи на тайната на непорочното зачатие, като ни е дало мюсюлмански свидетели на древната вяра на християнските църкви, тогава когато християнските свидетели от тази епоха ни липсват!” (Le nouveau dogme…, p. 141).

Преди всичко много ценно е признанието на епископ Малу, че няма „християнски свидетели от тази епоха” в полза на непорочното зачатие, тоест от началото на VІІ век, когато се е зародило мохамеданството. Това признание е силен удар, нанесен неволно от един разпален имакулатист, срещу римокатолическото обосноваване на новия догмат и защитаването на неговата древност. Вярно е, че епископ Малу тук говори по-частно за християнски свидетелства от страна на поместните египетска, абисинска и коптска църкви. Но все пак, взето и в този ограничен смисъл, неговото признание е във вреда на неговата теза, защото показва, колко е било популярно учението за непорочното зачатие в онези страни през VІІ век – толкова, че, докато всяка поместна църква от онова време говори ясно в своите писмени паметници за вярата си, тези църкви, както и всички останали не казват нищо за непорочното зачатие. Защо не казват нищо? – Отговорът е много прост: защото тази вяра не е съществувала тогава в съзнанията на християните.

Епископ Малу и по друг начин уврежда с това свое изказване позициите на своя любим догмат. Според него учението за непорочното зачатие се намирало потвърдено през разглежданото време не в споменатите християнски църкви, а в писмения паметник на мохамеданството, което се обявява за техен най-голям враг. И в това епископ Малу намира някакъв чуден Божи промисъл! Но нима такива са пътищата на Божието провидение – когато иска да бъде запазена дадена важна истина на вярата, за да не се загуби и да бъде изповядвана спасително от вярващите, да не й дава достъп в чисто църковните християнски паметници, а да я съхранява в паметниците на противниците на църковно-християнската вяра, където да я държи смесена с друго учение – неприемливо за християните и по този начин я прави подозрителна за тях? Даже и най-очевидната истина, смесена, например със заблуда, загубва от стойността си на чиста истина и заслужава да бъде отхвърлена не за друго, а за да не подкупи доверието на ума, та покрай нея той да приеме и заблудата за истина. Това отхвърляне на смесена със заблуди истина е толкова по-наложително, че има къде да намери чистата истина несмесена с никаква лъжа.

Но може би епископ Малу би ни възразил: „Ако ние привличаме Мохамед за свидетел, то е не поради това само обстоятелство, че у него намираме ясни следи от учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария, а поради важното съображение, че той е заимствал тази вяра от християнските църкви, както и много други изобщо християнски елементи, съдържащи се в неговия Коран, са намерили място там благодарение на влиянието на християнството”.

Ала тъкмо това е спорно и проблематично – дали Мохамед е заимствал християнските идеи, съдържащи се в неговия Коран, от християнските църкви. Изследванията в тази насока са установили съвсем друго, а именно, че „Мохамед е копирал няколко пасажи от апокрифните евангелия, автори на които са били гностиците, и които (евангелия) са прилягали много по-добре, отколкото автентичните евангелия към безразборната смесица, която той е струпал от юдейството, от християнството и от езичеството, за да направи от тях своя религия” (Le nouveau dogme…, p. 140).

Доказателствата за това са много. Но то особено добре между другото личи от обстоятелството, че Мохамед прави груби грешки в имената на важни лица и в родствените връзки на св. Дева Мария и майката на св. Иоан Кръстител, Елисавета, която той счита за родна сестра на Мария – нещо невъзможно, ако той черпеше сведенията си направо от каноническите евангелия. Бащата на Мария той нарича Амран. Самата св. Дева Мария той понякога смесва със сестрата на Моисей, носеща същото име (Der Koran, übersetzt von Dr. L. Ullmann, Erefeld, 1840, S. 34, Not. 1). Освен това у него се срещат и много баснословни сцени от детството на Иисус Христос, характерни за апокрифните евангелия. Иисус Христос, според него, говорел към народа още като пеленаче от люлката (Der Koran, übersetzt von Dr. L. Ullmann, S. 38), можел от глина да направи птица и да й вдъхне живот, така че тя да стане жива (ibid.) и пр. При наличността на грешки и на толкова баснословни елементи, може ли да се вземе свидетелството на Корана като указание за истинските вярвания на древната Църква? – Съвсем не! Тъкмо напротив, свидетелствата на Корана могат да бъдат по-скоро едно указание за лъжеученията на гностиците и християнстващите еретици от онова време, а не и доказателство за вярата на истинските християни.

Но какво всъщност казва Коранът за непорочното зачатие? Потвърждава ли го? – Съвсем не! Там четем следното: св. Ана, майката на св. Дева Мария, говори, според Мохамед, така към Всевишния: „Господи, аз току-що родих едно момиче, с което не може да се сравни нито един човек. Аз го нарекох Мария и тя е поставена под Твоето покровителство заедно със своя Син, на зàвет от сатаната, изкусителя” (цит. по Le nouveau dogme…, p. 140; Der Koran…, S. 38).

Къде е тук учението за непорочното зачатие? Мохамед представя в тази своя история св. Дева Мария като намираща се под Божия защита срещу сатаната след нейното раждане. Той не говори нищо по това, че тя е непорочно зачената. И най-древните коменатори на Корана не казват нищо за някакво непорочно зачатие на св. Богородица. Гелал например, тълкувайки посоченото място от Корана, пише: „Ние четем в историята, че никой не идва в света, без сатаната да го докосне в момента на неговото раждане, с изключение на Мария и нейния Син, и тъкмо по тази причина децата плачат (при раждането). Този факт ни е предаден от двама старци” (цит. по Le nouveau dogme…, p. 141). Подобно на Мохамед и Гелал говори за Божията защита на Мария срещу сатаната след нейното раждане, без да споменава нищо по това, какво е било нейното зачатие.

Друг един коментатор на Корана – Готада – пише: „Всички деца, при раждането си, получават в хълбока едно нараняване от ръката на сатаната, с изключение на Иисуса и Неговата майка; защото Бог поставил между тях и сатаната една завеса, от която е бил спрян ударът на сатаната, така че той не е могъл да дойде до тях по никакъв начин; това значи, че нито единият, нито другият е добил някакъв грях, какъвто получават другите синове на Адам” (ibid.).

И Готада не говори за непорочно зачатие, а за запазването на Иисуса и Неговата майка св. Дева Мария от нараняването на сатаната, което се получава след раждането, тоест за опазването им от грях след раждането. Така че приведените автори-мохамедани нищо не доказват в полза на римокатолическата теза за непорочното зачатие. Те само показват, колко са чужди техните учения на истинското християнство, като поставят Богочовека – единствено Безгрешния, Изкупителя, – на равно ниво с едно създание, макар и прекрасно по съвършенства, каквото е св. Дева Мария. Но ако това е допустимо за Мохамед, допустимо ли е то за римокатолическите богослови!? Не може да се разсъждава по примера на епископ Малу, който говори, че Божието Провидение е запазило в книгите на мохамеданите следите на Божественото откровение, което ни учи на тайната на непорочното зачатие! Ако това беше християнски догмат, той щеше да бъде открит в христинянските свещени книги, а не в мохамеданските! Човек не може да предвиди докъде бихме стигнали, ако тръгнем да търсим христинянски догмати в свещените книги на друговерците – на мохамедани, будисти и пр.

Щом догматът за непорочното зачатие не е открит в Св. Писание, щом не се съдържа в Св. Предание, щом за него не говорят Св. Отци и Учители на Църквата Христова, щом епископ Малу и други римокатолически богослови като Гусе, Г. Хуртер, М. Жужи и др. намират указания за него в Корана и у мохамеданските писатели, той не може да бъде християнски, а само мохамедански догмат. Ала, както бе показано по-горе, и Мохамед не е оставил учение за непорочното зачатие на св. Дева Мария, а само за нейното запазване от сатаната след раждането й. Това се доказва и от обстоятелството, че, според специалистите, които добре познават Корана и неговия специфичен речник, думата, с която Мохамед си е служел, за да изрази мисълта, че Мария е била изключена от греха, означава очистена, а не предпазена от първородния грях. Коментаторите на Корана смятат за така очистени от първородния грях Иисуса (!), Мария и Мохамед. Те казват, че това очиставане се е извършило „чрез изваждането от тяхното сърце черното зърно на първородния грях” (Le Nouveau dogme…, p. 143). Изваждането на това черно зърно предполага мисълта, че то е било там! Следователно, св. Дева Мария е имала по рождение в сърцето си черното зърно на първородния грях. Това е учението на Корана! Учение на Корана е, че и Иисус Христос е имал по рождение черното зърно на първородния грях в сърцето Си, че и от Него, както и от Мохамед е било извадено това черно зърно, че то следователно е било там поначало!

Това учение на Корана е неприемливо и не може да бъде споделено от нас. То има за своя логическа последица отричането на цялото християнство като религия на изкуплението, защото представя Иисус Христос, Изкупителя на човешкия род от греха, Сам заразен от първородния грях и едва впоследствие очистен от него. Но ако е така, невъзможно е да ни изкупи от греха един, който като нас е бил заченат и роден в грях. Защото, както добре казва бл. Августин, „само Онзи може да освобождава от грях, Който не е имал грях” (PL, t. XXXV, col. 1695).

При такова учение на Корана, че Иисус Христос е унаследил първородния грях, се отрича цялото християнство и може ли да се ползва същия този Коран като основание за подкрепа на който и да било християнски догмат?! И ако в него някои търсят и „намират” доказателства в полза на непорочното зачатие, този факт показва, колко християнско може да бъде това „намерено” там учение!

Следва…