д) РИМОКАТОЛИЧЕСКИЯТ ДОГМАТ ЗА НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ НА СВ. ДЕВА МАРИЯ

Откъде черпят римокатолическите богослови данни за твърдението си, че св. Дева Мария е безгрешна? От Св. Предание? То не говори за това. От св. Отци? Много от тях намират макар и малки сенчици в иначе дивния образ на светата Дева, а други мълчат по този въпрос поради благоговение. От Св. Писание? Но то никъде не говори в полза на римокатолическото мнение. Архиепископ Серафим Соболев казва: „В Св. Писание няма учение за безгрешността на Божията майка. Свещеното Писание учи за безгрешността само на Бога. Затова св. Иоан Богослов говори за Спасителя, че „грях в Него няма“ (1 Иоан 3:5). Така учи за Христа и св. апостол Павел, който казва: „Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21). „Ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях“ (Евр. 4:15).

Св. Дева Мария пък е човек, а не божество и като човек е наследила първородния грях, вследствие на който не може да се нарече напълно безгрешна. Нейната безгрешност е относителна. Тя, според някои св. Отци, както ще видим това по-нататък по-подробно, не е била чужда и на някои макар и много малки увлечения и лични грехове, предположение, опиращо се на известни данни в Св. Писание (Иоан 2:3-4; Мат. 12:46-50).

Това – да не е тя, майката на Господа без личен грях – е било може би допуснато промислително, за да не изпаднат тълкувателите на Словото Божие, а след тях и вярващите в грешката да почнат да обожават покрай Богочовека-Изкупителя и един човек, какъвто е св. Дева Мария, нещо съвсем противно на Божия закон (Изх.20:2-3). Защото нейната нравствена висота на единствена избрана измежду жените като най-благодатна и най-благословена и нейното удостояване с превъзхождащата всеки човешки ум чест да роди Бога, като Му даде плът от своята плът, са толкова единствени в историята на Божието домостроителство, толкова изключителни и несъвместими с емпирически изработената у нас представа за човека, че, ако не бяха данните на Св. Писание, че св. Богородица е човек, голяма би била опасността да бъде издигната тя – особено в съзнанията на повярвалите измежду езичниците – в достойнството на богиня. Та нали ние имаме в Деяния на св. апостоли описани случаи, как смаяните от чудесата на апостолите езичници били готови да обявят Варнава и Павел за боговете Зевс и Хермес, слезли в човешки образ при тях (Деян. 14:11-15; ср. 28:6). Знае се от църковната история, че св. Епифаний се е борел между другите ереси и със заблудите на колиридианите, които се покланяли на св. Дева Мария като на божество и й принасяли жертви като на богиня.

И така, заслужаваща най-висока почит като заемаща изключително положение между човеците, като отличаваща се с необикновени достойнства и съвършенства, като избраница на Бога да стане майка на Спасителя на света, св. Дева Мария не бива все пак да бъде издигана до там, че да й се признава едва ли не божествен ранг, логическа последица от приписваните й качества на непорочно зачената, напълно лично безгрешна, съизкупителка на човешкия род и пр. Как може тя да бъде наричана съизкупителка, когато се знае, че един е Изкупителят на човечеството – Иисус Христос (Иоан 3:14-15; Ис. 53:1-12; 1 Кор. 15:3; Еф. 5:2; 1 Иоан 1:7). Не може да й се признае и ролята на възкресителка на мъртвите при всеобщото възкресение, тъй като единствен Бог е Властител над живота и смъртта, Той единствен умъртвява и животвори, Той единствен възкресява мъртви (Иоан 5:21, 25, 28; Иов 19:25; Иоан 11:25; Римл. 8:11). Но, както не бива да се приписват на св. Богородица божествени качества и функции, така също не бива да се проявява към нея оскърбителното за здравото религиозно чувство греховно пренебрежение на протестантските богослови.

Св. Православна църква, ръководена от Св. Дух, Който е Дух на истината (Иоан 15:26), не изпада нито в едната, нито в другата крайност. Против протестантите тя изтъква въз основа на Божественото откровение изключителните благодатни достойнства на св. Дева Мария като Богородица и Приснодева, а против римокатолиците тя учи за нейната солидарност с човешкия род по отношение на първородния грях.

Отдавайки справедлива и напълно заслужена най-висока чест на св. Богородица, св. Православна църква превъзмогва опасностите на римокатолицизма, който, според признанието на един римокатолически писател, е в изкушението да замести християнизма с мариянизма, а според други пак римокатолически трезви богослови – да я направи четвърто лице на Св. Троица.

Но Православната църква не рискува да се загуби и в безплодните пустини на сухия протестантски рационализъм, който, скъсал връзката си с истинската и исторически непрекъсваема Христова Църква, се лута от една теория към друга, все незадоволен, вечно търсещ и никога не намиращ онова, което търси, защото го търси там, където то не е. Св. Православна църква е богоохраняваната пазителка на съкровището на богооткровената истина. Затова и по въпросите, свързани с Мариологията, тя е твърда и несмутима както по отношение на протестантите, така и по отношение на римокатолиците. Тя тачи св. Богородица повече отколкото тачи всички светии и пак не се бои да изпадне в идололатрия. Тя я поставя на изключителна висота, но не й приписва никакви божествени качества и функции. Тя я нарича не само непорочна, но и пренепорочна, ала не свързва това с неправилното понятие за лична пълна безгрешност, нито го отнася към изключването й от първородния грях, а го счита като високо нейно лично нравствено постижение, добито по пътя на заповяданото себеусъвършенствуване и, разбира се, с помощта на Божията благодат.

За да й отдаде дължимата чест, тя я поставя над всички светии и дори над ангелите, които не са имали такава дълбока близост с Бога, както св. Дева Мария, удостоена да Му даде плът от своята плът и да Го носи в утробата си. С право архиепископ Серафим Соболев казва: „Когато ние сравняваме Божията майка със светите люде и с ангелите, тя ни се представя по-високо от всички по своята светост, обилие на благодатта и по своето застъпничество за целия човешки род пред Божия престол. Тя в дадения случай няма друго подобие и е несравнима , и се почита от нас като „честнейшая херувимъ и славнейшая серафимъ“. А Филарет Московски богомъдро богословствува: „С качеството си на майка на Господа тя превъзхожда по благодат и близост до Бога, а следователно и по достойнство, всяко създадено същество, и затова Православната църква я почита по-високо от херувимите и серафимите“.

И така, правилното отношение към св. Дева Мария се движи някъде по тънкия ръб между опасно дълбоките крайности на римокатоличеството и протестанството. Православието, чуждо на двете крайности и послушно на Божественото откровение, единствено ни дава правилни отговори на въпросите, какво трябва да бъде отношението ни към Божията преблагословена майка, каква е нейната роля в делото на спасението, какви са нейните истински прерогативи, каква почит й дължим, и къде е нейното място в сонма на прославените.

В следващите редове ще бъде разгледан исторически и критически римокатолическия догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария и ще бъде направен опит  да се посочи по възможност от всички страни пълната несъстоятелност на това учение, като в хода на това, ще се изяснява и православния възглед за св. Дева Мария.

Следва…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s