Античната теология на Сократ, Платон и Аристотел като форма на богопознание – Заключение и Литература

Димо Пенков

Към предишната част (Теологията на Аристотел)

Заключение

Античният свят е натуралистичен или по-точно антропоморфичен, той не познава свръхприродния Бог; християнският свят е духовен, той говори за абсолютно свръхприроден, абсолютно свободен и личностен Бог[174].

Атина, Ареопага. Мястото, откъдето е проповядвал св. апостол Павел
Атина, Ареопага. Мястото, откъдето е проповядвал св. апостол Павел

В своята теология Сократ, Платон и Аристотел не достигат до Бога на християните, но откриват познавателния хоризонт, в който се разкрива религиозният опит, свързан с християнското Откровение. Те ни дават онази културна и терминологична основа, която е била необходима за създаването на християнското богословие. Затова тук е важно (като имаме предвид християнското учение за Бога) да подчертаем връзката на християнството с постиженията на античните философи. Техният копнеж за истинския Бог се изразява в търсенето на абсолютното битие и в създаването на изразни средства, с които може да се говори за Непознаваемия[175].

В Ареопагитския сборник с пълно основание се твърди, че Бог, до който може да се извиси нашият разум, си остава непознаваемия, съкровения Бог. Той съществува и се разкрива с действията Си в природата. Божията същност (ουσια) надхвърля границите на всяка логическа дефиниция. С други думи, разумът, и в това е неговото величие, може да познае Бога, но само в Неговите външни изяви (ενεργεια)[176], като и това вече е израз на човешката познавателна ограниченост спрямо безкрайността на Божието битие[177]. До тази истина достига и Платон в своите мистични прозрения:

За боговете нищо не знаем, нито за тях, нито за имената, които те си дават. …Понеже ние не смятаме това в нашите възможности[178].

Не е преувеличена констатацията, че дохристиянската античност в действителност не познава единия и личностен Бог. Боговете от гръцката митология не са такива; тяхната единствена божествена черта е безсмъртието; те се раждат, воюват, размножават, сплетничат и т. н. като обикновените хора. Само в библейското послание е разкрито разбирането за Бога като единствен и непостижимо издигащ се над човека и природата. Ако в областта на философията античността прави различни стъпки в посока на осъзнаването на спецификата на божественото, то християнството стига до съвършено различно разбиране. В Платоновата философия божественото се явява като Единното, изразяващо принципа на разграниченост и очертаност. Аристотел допълва Платоновия принцип с идеята за цялостност и оформеност. Неговият божествен Ум е „форма на всички форми”. Но наред с единствения Бог античните мислители допускат съществуването и на други божества, въпреки че монотеистичната тенденция и у тримата е силно осезаема. Библейският възглед за единия Бог безкрайно се различава от дотогавашното разбиране и изключва всякаква възможност под „божествено” да се разглежда нещо друго[179]. Библията категорично изключва всякаква форма на политеизъм и идолопоклонство (Изх. 20:3-5).

Важна е жаждата за истина и любовта към истината. Всяка истина е от Бога, ето защо за християните са ценни „зрънцата истина”, които могат да бъдат открити във всяко достатъчно сериозно философско учение. В Църквата преобладава мнението на св. Юстин Философ и Мъченик (ІІ век), че семената на Логоса Бог разпръсква навсякъде, във всички култури на най-различните времена и народи и нерядко от тези семена израстват „растения и узряват плодове”, в частност и от гръцката култура и нейната философия. Но въпреки че съхранява в себе си високото мнение за гръцката философия, св. Юстин ясно и категорично заявява, че е открил в християнството „единствената сигурна и ползотворна философия”[180].

Литература

Аристотел, За душата, С., 1996.

Аристотел, Никомахова етика, С., 1993.

Аристотель, Метафизика, Москва-Ленинград, 1934.

Аристотель, Физика, М., 1936.

Асмус, В., Платон, М., 1975.

Бояджиев, Ц., Неписаното учение на Платон, С., 1984.

Виндельбанд, В., История древней философии, Санкт-Петербург, 1902.

Георгов, И., История на древната философия, С., 1905.

Гичева, Д., В лабиринта на Платон и Аристотел, С., 1994.

Горбачев, В., История философии, Брянск, 2000.

Грозев, Г., Философията на Платон, С., 1984.

Диоген Лаерций, Животът на философите, С., 1985.

Эмерсон, Р., Великие люди, Санкт-Петербург, 1904.

Иоан Павел ІІ, Енциклика „Вяра и разум” (Fides et ratio), Истина – Veritas, 1999.

Кессиди, Ф., Сократ, М., 1988.

Кессиди, Ф., От мифа к логосу, Санкт-Петербург, 2003.

Киров, Д., Богословие и философия (етико-антропологичен профил), С., 2005.

Ксенофонт, Киропедия, С., 1995.

Ксенофонт, Спомени за Сократ. – В: Сократически съчинения, С., 1985.

Лебедев, Д., Платон о душе. Анализ диалога „Федон”. – В: Платон: Pro et contra, Санкт-Петербург, 2001.

Лосев, А., Очерки античного символизма и мифологии, М., 1993.

Лосев, А., Словарь античной философии, М., 1995.

Макгрейл, И., Великите мислители на Запада, С., 2003.

Орлов, С., Сократ, С., 1992.

Пенов, Д., Сократ за религията, сп. Духовна култура, кн. 1-2, 1940.

Пенов, Д., Философия и мироглед, С., 1941.

Платон, Апология. – В: Диалози, т. І, С., 1979.

Платон, Държавата, С., 1981.

Платон, Държавникът. – В: Диалози, т. ІV, С., 1990.

Платон, ЗаконьІ. – В: Сочинения в трех томах, т. ІІІ, ч. 2, М., 1972.

Платон, Кратил. – В: Диалози, т. ІІ, 1982.

Платон, Теетет. – В: Диалози, т. ІV, С., 1990.

Платон, Тимей. – В: Диалози, т. ІV, 1990.

Платон. Федон. – В: Диалози, т. ІІ, С., 1982.

Платон, Федон, Избрани диалози, С., 1982.

Платон. Филеб. – В: Диалози, т. ІV, С., 1990.

Радев, Р., Аристотел. Историческата съдба на неговата философия, С., 1989.

Радев, Р., История на античната философия (От Платон до Карнеад), С., 1983.

Радев, Р., Сократ. Живот и дело, С., 1980.

Ринер, А., Истинските разговори на Сократ, С., 1931.

Саръилиев, И., Сократ, С., 1947.

Св. Юстин Философ, Разговор с Трифон юдеина, PG, t. 6, col. 492.

Трубецкой, С., Курс истории древней философии, т. І-ІІ, М., 1915.

Хегел, Г., История на философията, С., 1965.

Хегел, Г., История на философията, т. ІІ, С., 1982.

Хубанчев, А., Карл Ясперс – вяра, познание, откровение, ГСУ, Бгф, т. 5, 2004. Нова серия, С., 2005.

Хубанчев, А., Учението за Бога във философията на Аристотел, сп. Духовна култура, кн. 11, С., 1978.

Уайтхед, А., ИзбранньІе работьІ по философии, М., 1990.

Фуллье, А., История философии, Санкт-Петербург, 1906.

Шаму, Фр., Гръцката цивилизация, С., 1979.

Шаповалов, В., ОсновьІ философии. От классики к современности, М., 1998.

Шмит, Х., Шишков, Г., Философски речник, С., 1997.

Aristotles, Metaphysics, Indiana University Press, 1966.

Klimke, Fr., Hauptprobleme der Weltanschaung, München, 1910.

Reallexikon für Antike und Christentum, B. I, Stuttgart, 1950.

Staniloae, F., Dieu est amour, Geneve, 1980.

Uberweg, Fr., Grundriss der Geschichte der Philosophie, I. Teil, Berlin, 1903.

_________________________

[174]. Кессиди, Ф., От мифа к логосу, Санкт-Петербург, 2003, с. 38.

[175]. Киров, Д., Богословие и философия (етико-антропологичен профил), С., 2005, с. 16.

[176]. Вж. подробности у Staniloae, D., Dieu est amour, Geneve, 1980, 27-32.

[177]. Хубанчев, А., Карл Ясперс…, с. 90.

[178]. Платон. Кратил. – В: Диалози, т. ІІ, С., 1982, с. 280.

[179]. Шаповалов, В., цит. съч., с. 132.

[180]. Св. Юстин Философ, Разговор с Трифон юдеина, PG, t. 6, col. 492.

Източник на изображението – Яндекс Ру.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-x

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s