ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – продължение 7

2.7. Грузинската църква в криза (ХІІІ-ХVІІІ в.)

След царуването на св. Тамара започва упадък на Грузия и нейната църква поради вътрешни противоречия и външни нашествия. Монголите, персийците и турците разрушават храмовете, ограбват църковните имоти, избиват духовниците и миряните. Намалява не само населението поради войните и преселванията, но и диоцезът на църквата, защото някои грузински области остават под чужда власт или преминават в мюсюлманство. Около 1625 година населението на княжество Самцхе (Тао-Кларджети) в Западна Грузия масово приема исляма. Наложената нова религия не е в чист вид, а е примесена с редица християнски и езически елементи. Източният католикос Николай ІІ се опитва да подобри положението на духовенството, като моли около 1245 година монголския хан Хулагу да прекрати разграбването на грузинските църкви и манастири. Ханът се вслушва в апела. През 1280 година същият духовен водач се опълчва срещу грузинския цар Димитър ІІ (1273-1289) и свиква събор, за да осъди неговите злоупотреби с църковни имоти. Верен на цезаропапистката идея, този цар не обръща внимание на заплахата от отлъчване. Както става и в други православни страни, нерядко грузинските царе свалят католикоси, които са твърде самостоятелнии, или поставят за такива свои любимци[193].

За отношенията между Грузия и Византия, Грузинската и Цариградската църква може да се съди по пищните обръщения пред писма на египетския султан Калаун до император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282), където последният се нарича между другото „този, който украсява вярата на иверийците [грузинците] и сирийците”. А в писмо от 1352 година на султан Насър Хасан до император Иоан VІ Палеолог (1347-1354) византиецът се окачествява като „украшение на вярата на иверийците и сирийците”[194].

Опит за подобряване на църковния живот, влошен по време на монголското завоевание, прави цар Георги V Блестящия (1318-1346). По този повод той организира църковен събор. По негово внушение египетският султан връща на грузинците манастира „Св. Кръст” в Иерусалим и дори предава на грузинските монаси ключовете от Божи Гроб. Грузинските поклонници имат право да не плащат мито, да влизат в Св. Град на коне с развети знамена и да носят оръжие. Тези факти говорят за високия международен авторитет на грузинската държава при цар Георги V[195]. Иерусалимските патриарси поддържат връзки с грузинските царе и католикоси[196].

От 1390 г. Западна Грузия се ръководи от втори католикос в катедра в Питиунт (дн. Пицунда), а по-късно в Кутаиси, с което църквата се разделя, следвайки разцеплението на държавата. В негова власт са Абхазия, Имеретия, Мингрелия, Гурия, Самцхе и Сванетия. Мотивирана от свои интереси, Антиохийската патриаршия поддържа сепаратизма на втората Грузинска църква. Едва след кончината на Абхазкия католикос Максим ІІ (Нижарадзе) през 1796 г. в Киево-Печерската лавра, Грузинската църква в състав 13 епархии се подчинява изцяло на Мцхетския католикос[197].

След страшните разрушения на Тамерлан цар Александър І (1414-1442) възстановява редица от порутените храмове и на първо място Мцхета. При управлението на имеретинския цар Соломон І е организиран църковен събор, който заплашва с отлъчване грузинците, които продават свои сънародници в робство на турците. Някои от грузинските владетели, които поне номинално са мюсюлмани, покровителстват църквата.

Трагична е съдбата на Грузинската църква през първата половина на ХVІІ век. Когато завладява страната през 1613 г., шах Абас плячкосва редица древни светини, включително част от хитона на Христос, пазен в катедралата на Мцхета. След десет години тази реликва е подарена от персийския посланик Рустам бек на руския цар Михаил Фьодорович. Тя се пази в Успенската катедрала на московския Кремъл. От нея са отделени четири частици. Една се намира в катедралата „Св. София” в Киев, две – в Петропавловската църква и църквата на Зимния дворец, а четвъртата е подарена от цар Алексей Михайлович на ярославските търговци братя Скрипини за заслуги към трона. Последното парче е открито напоследък във фонда на Ярославския музей-резерват „Спаски манастир”[198].

През ХVІІ в. Грузинската църква излъчва хиляди мъченици, включително и царски особи. На първо място ще споменем кървавата разправа в пасхалната нощ на 1617 г. с монасите в Гареджи. По заповед на персийския шах Абас І (1587-1629) са умъртвени 6000 монаси[199].

Мъченик става и св. Луарсаб ІІ, цар на Картли, който е син на отровения от шах Абас цар Георги Х (1660-1603). Луарсаб е принуден да даде една от сестрите си за жена на персийския шах Абас, но когато чужденецът иска и втората му сестра, цар Луарсаб отказва. Абас нахлува в Грузия и Луарсаб и кахетинският цар Теймураз бягат в Имеретия през 1615 г. За да спаси народа си Луарсаб решава да се яви при шаха. Тъй като отказва да стане мюсюлманин, той е затворен в една крепост и накрая е удушен с тетива на лък. Датата на мъченическата му кончина е 21 юни 1622 година, а не 1616 година, както твърди Иоселиани[200]. Житието на св. Луарсаб е съставено от видния грузински писател и католикос Висарион († 1738 г.)[201].

Синът на Луарсаб ІІ – Симеон, който го наследява на престола, е отведен като пленник в Истанбул. Там е заподозрян във връзки с персите и е отровен през 1629 г.[202].

Друга много почитана мъченица от същото време е св. Кетеван. Тя е дъщеря на кахетинския цар Ашотан и е омъжена за цар Давид, който умира рано. Теймураз, синът на Кетеван, е изпратен в персийския двор като заложник. По заповед на шах Абас І братът на Давид – Константин, който е приел исляма, убива баща си и другия си брат Георги, но сам загива в битка с грузинците. Синът на Кетеван – Теймураз І, се възцарява през 1605 г. След десет години Абас розорява Кахетия и Картли и пленява Кетеван. Тя е държана  в тъмница и след нечовешки мъчения е умъртвена на 13 септември 1624 г. Мощите й са положени в Алавердската катедрала, а част от тях са взети от монаси августинци и отнесени в белгийския град Намур[203].

Картлийският цар Ростом (1634-1658), който е мюсюлманин, се опитва да натрапи исляма на своите поданици. Католикосът Ендемон се противопоставя на това богохулство и е затворен, а след това хвърлен от най-високата скала в Тбилиси. Царица Мария тайно помага на християните[204].

По времето на следващия цар Вахтанг V (1658-1675), който приема исляма с името шах Наваз, грузинските князе Бидзин, Шалва и Елизбар Ксански вдигат въстание през 1659 година и освобождават Кахетия от персийското робство. Вахтанг V ги арестува и изпраща на шах Абас ІІ. След като не успява да ги склони към вероотстъпничество, Абас ги предава на Алдаранския султан – бивш владетел на Кахетия, който живее в Исфахан. Тримата са намазани с мед и оставени на слънце, за да бъдат жилени от оси. След това Шалва и Елизбар са обезглавени, а Бидзин е облечен в женски дрехи и е разкарван из града на магаре. Накрая той е насечен на парчета на 18 септември 1660 година. Мощите на тримата са пренесени в Картли и положени в Икортския манастир до град Гори [205].

Трябва да се признае, че Вахтанг V отначало потиска своите православни поданици, но по-късно ги толерира. Той поставя брат си Доментий за католикос. Този неустрашим архиерей отива в Истанбул, за да ходатайства за Грузинската църква и грузинския народ. Наклеветен, той е заточен на един гръцки остров, където умира, а постът му се заменя от един корумпиран монах. През 1665-1666 г. Грузинската църква води богословски диспути с ислямски духовници[206]. Цар Вахтанг VІ (1701-1737) взема мерки за подобряване състоянието на Грузинската църква и издигане нивото на нейните служители. Основаната от него първа печатница сее духовна просвета.

Един от най-известните грузински духовници в началото на ХVІІІ в. живее и работи не в самата Грузия, а в земите на днешна Румъния. Той е Антим Иверски, който е избран за Унгровлашки митрополит и става довереник на св. княз мъченик Константин Бранковяну. Проявява се като блестящ историк, оратор, писател, печатар, юрист, политик, миниатюрист и скулптор, но е заподозрян от турците и удавен в река Тунджа до Одрин през септември 1716 година[207].

Когато персийският шах Ага Мохамед предприема разорително нашествие в Грузия през 1795 година, той се изпълва с ненавист към духовниците, които вдъхновяват народа за съпротива. На 14 сетптември с. г., празника Въздвижение на св. Кръст, той нарежда да бъдат заловени духовниците в Тифлис и да бъдат хвърлени от високия бряг в река Кура.

През ХVІІІ в. – епохата на Просвещението – се засилват критичните гласове, които прозовават за обновление в Грузинската църква. Епископите се занимават със светски и дори военни дела и някои от тях в продължение на 30 години служат само 10 пъти. Ръкополагат се много свещеници, сред които има и полуграмотни. Манастирите разчитат на крепостни селяни и роби. Тези недъзи на духовенството са изобличени от Абхазо-имеретинския католикос Максим през 1777 година. Поради липсата на просвета миряните не познават догматите и богослужебния ред, както се изтъква на църковните събори в Мцхета през 1762 г. и в Циклан през 1798 година[208].

Откриват се две духовни семинарии в Тифлис (Тбилиси) през 1762 г. и в Телав през 1783 г. Цар Ираклий ІІ (1744-1798) основава печатница в Тифлис, а имеретинският цар Соломон ІІ (1793-1811) – в Кутаиси. От тях излизат редица църковни книги. Библията на грузински език е е напечатана за първи път в Москва през 1742-1753 г. Богословското творчество през ХVІІІ в. включва нови тълкувания на Св. Писание и химнографски произведения. Виден църковен автор е католикосът Антоний І, който създава „Богословие” в четири части, „Мартиролог” (похвални слова за мъченици), „Готов отговор или Опровержение”, в който се отхвърлят ересите на римокатолиците, лутераните и арменците, „История на Третия вселенски събор”, грузинска граматика. Антоний превежда от руски известното полемическо съчинение „Къмък на вярата” от Стефан Яворски. Усърдно работи на духовната нива и ректорът на Телавската семинария епископ Гай. Той съставя проповеди, тълкувание на Притчи Соломонови, грузинска граматика и превежда от руски „Духовен регламент” на Петър І и „Богословие” на митрополит Платон Московски[209].

Тъй като Казказ попада често под персийска и османска власт, сред планинските племена се насажда мюсюлманството. През 1724 г. православието в Дагестан се укрепва от св. Иоан Манглиски. След няколко години той основава манастир „Въздвижение на св. кръст” в Кизляр, който става мисионерски център за цяла Осетия. Тъй като не разполага с достатъчно кадри и ресурси, Грузинската църква в лицето на католикоса Иосиф се обръща към Руската през 1745 година с молба да изпрати мисионери[210]. Молбата е удовлетворена и група мисионери начело с архимандрит Пахомий за четвърт век покръстват 2000 души. В Моздок мисионерите откриват училище. Мисията е подновена през 1771 година по заповед на императрица Екатерина Велика под ръководството на протоиерей Лебедев и епископ Гай (Бараташвили), дипломант на Московската духовна академия. От 1772 година до 1792 година руските мисионери връщат към православието 6000 осетинци. С мисионерска цел в Кавказ през 1792 година е основана Моздокска епископия, подчинена на астраханския архиерей, както и два манастира (мъжки и женски),  но те са закрити през 1799 година[211].

Църковното изкуство през ХІІІ в. е в упадък поради нашествието на монголите, но се въздига през следващото столетие в пряка връзка с византийския палеологов ренесанс. Константинополският майстор Мануил Евгеник рисува фреските в храма в Цаленджиха (1384-1396) и вероятно в Лихни (средата на ХІV в.), докато грузински зографи продължават местната традиция от Х-ХІ в. Стенописите в църквата „Св. Преображение” в Зарзма от първата половина на XІV в. по стил и иконография са родствени с тези в Иверския манастир на Атон. Други добри художествени примери от ХІІІ-ХІV в. са църквата „Метехи” в Тифлис и в манастира „Сафара”. Въпреки това в техния стил сe наблюдава липса на виталност и засилване на схематизацията[212]. С блестящи постижения в Грузия се отличават златарството и емайлът.

Поради опустошенията в Грузия са запазени малко архитектурни примери от ХV в. През ХV-ХVІІ в. се полагат усилия да се възстановят разрушените сгради. Добър пример е крепостта Ананури, в която са изградени няколко куполни църкви. На хълма над гр. Греми, столицата на Кахетия, е построена църква през 1565 година, в която личи персийското влияние – църквата не е  от камък, а от тухли и арките не са полукръгли, а отстровърхи, както в джамиите[213].

___________________

193. Снегаров, Ив., цит. съч., с. 616-617.

194. Иоан Кантакузин, История, ІV.14. – В: Извори за българската история, т. ХХІІ. Гръцки извори за българската история, т. Х. Съст. и ред. М. Войнов, В. Тъпкова-Заимова и Л. Йончев, С., 1980, с. 377; Документи за политическата история на средновековна България (ХІІ-ХІV в.), 2 прер. и доп. изд. Съст. Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев и Пл. Павлов, Велико Търново, 1992, с. 113-114.

195. Ioselliani, P., op. cit., p. 134, n. 6.

196. Порфирий (Успенский), архим., Послания иерусалимских патриархов в Грузию. Извлечено из делового кодекса, хранящегося в библиотеке Святогробского подворья в Константинополе и переведено с новогреческого язьІка на русский архимандритом Порфирием Успенским в св. граде Иерусалиме, Киев, 1866, 1-19 (отп. От ТрудьІ Киевской Духовной Академии).

197. Janin, R., Géorgie, col. 1261-1262.

198. Сокoлов-Митрич, Д., Найдена риза Иисусa Христа, которую долгие годьІ прятали от болшевиков, Столичная вечерняя газета, 16 декабря, 2003.

199. Потто, В., Кавказская война в отдельньІх очерках, эпизодах и биографиях, т. І, Спб., 1885, с. 253-254.

200. Ioselliani, P., op. cit., p. 155. Ср. Горгиджанидзе, П., История Грузии, Тбилиси, 1990 (Памятники грузинской исторической литературьІ, т. VІІІ), с. 73-74.

201. Из истории грузинской агиографии: „Мученичество царя Луарсаба” (этнокультурньІй аспект). Комм. и пер. Г. В. Цулая, Этнографическое обозрение, 1998, № 2, с. 67-78 (http://www.krotov.org/acts/17/luarsab.html).

202. Ioselliani, P., op. cit., p. 155.

203. Lаng, D. M., op. cit., p. 169-172; Gulbenkian, R., Relation véritable du glorieux martyre de la reine Kétévan de Géorgie, Bedi Kartlisa, t. 40, 1982, 31-97; Житие и страдание святой славной великомученицьІ ЦарицьІ Кахетинской Кетевани. – http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=133.

204. Ioselliani, P., op. cit., p. 160.

205. Горгиджанидзе, П., цит. съч., с. 128-129; Из истории грузинской агиографии: „Мученичество БидзиньІ, ШалвьІ и Элисбара”. Комм. и пер. Г. В. Цулая, Эмигрант, 2000, № 1, с. 164-176 (текст в: http://www.krotov.оrg/acts/17/1660bidz.html).

206. Richard, F., Trois conférences de controverse islamo-chrétienne en Géorgie vers 1665-1666. – Bedi Kartlisa, t. 40, 1982, 253-259.

207. Издание на трудовете му: Antim Ivireanul, Opere, Bucureşti, 1972. Монографии за него: Джинджихашвили, Ф., Антимоз Ивериели. Жизнь и творчество, Тбилиси, 1967; Гвинчидзе, О. Ш., Антим Ивериели (Первопечатник и политический деятель)., Тбилиси, 1973; същия, Жизнь и деятельность Антима Ивериели и Михаила Иштвановича, Тбилиси, 1980; същия, Антим Ивериец, Тбилиси, 1989.

208. Снегаров, Ив., цит. съч., с. 618.

209. Малицки, П., История на християнската църква, ч. ІІІ, С., 1932, с. 64-69.

210. Ср. Броневский, С. М., Исторические вьІписки о сношениях России с Персиею, Грузиею и вообще с горскими народами, в Кавказе обитающими, со времен Ивана Васильевича до ньІне, Спб., 1996.

211. Малицкий, П. И., Руководство по истории Русской церкви, 4-е изд., М., 2000, с. 397-398.

212. A. T., Georgian Art and Architecture, The Oxford Dictionary of Byzantium, Ed. in chief A. Kazhdan, t. 2, New-York and Oxford, 1991, p. 842-843.

213. Beridze, W., E. Neubauer, Die Baukunst des Mittelalters in Georgien vom 4. bis 18. Jahrhundert, Berlin, 1980.

Следва

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s