Емил Трайчев
Професор Николай Никанорович Глубоковски е един от именитите руски учени-богослови, който след революцията и закриването на духовните академии в Русия, от 1923 до 1937 година е поканен за професор в Богословския факултет на Софийския университет – титуляр на катедрата по Свещено Писание на Новия Завет. Рядък богослов-енциклопедист професор Глубоковски разработва редица от най-важните и трудни проблеми в областта на Свещеното Писание на Новия Завет. С голяма дълбочина и перспективност, с огромна ерудиция, всестранна начетеност и книжовна ориентация, професор Глубоковскии привлича в изследванията си цялата съществуваща литература по различни въпроси[1].
В академическото богословско образование Николай Никанорович поставя изучаването на Свещеното Писание начело на цялото богословие, считайки го за обединяващ център за всички богословски дисциплини. Без този център всички клонове на богословието остават разединени и не възприемат съзиждащия библейски дух. Според него трябва да се промени целият порядък на научно-академичната система, за да бъде Свещеното Писание в нея творчески източник и обединяващо звено за всички богословски науки. Едва тогава богословието ще съгради и развие достойно своето свещено име, утвърждавайки се на непоклатимата основа на откровените паметници на боговедението[2].
Централно място в научната дейност на Глубоковски заема обширното библейско-богословско изследване „Благовестие св. апостола Павла по его произхождению и существу”. Това съчинение, по общото признание на специалистите, е истинска енциклопедия на знанието, отличаваща се преди всичко с тънкостта на критико-екзегетическия анализ и широтата на богословската мисъл. В този труд ученият доказва, въпреки мнението на редица протестантски богослови, че св. апостол Павел е верен ученик на Иисус Христос, а неговото благовестие „не е човешко”, а е получено „чрез откровение Иисус Христово” (Галатяни 1:11-12).
Идеите, кумулирани в този величествен труд, откриват нови изследователски хоризонти за следващите генерации библеисти у нас. В съчинението „Господь Иисус Христос – Единственный Глава Церкви” (С., 1965) доцент архимандрит Сергий (Язаджиев) с изключителна проникновеност разгръща мислите на Глубоковски в своя анализ на посланията на св. апостол Павел до Ефесяни и Колосяни, които, пише Глубоковски, са „взаимно сходни в най-главните идейни елементи, но комбинацията им далеч не е еднаква. Пред Ефесяни се разкрива разбиране за Църквата в нейното отношение към Христос, в качеството на именно Христова, в Колосяни същото се показва в друг ред, където най-напред се рисува Христос от гледището на Неговото влияние върху живота и устройството на Църквата. Христологическата еклезиология се сменя с еклезиологическата христология, което е и напълно естествено – отначало да се опише обсъжданата институция, а след това да се характеризира нейният най-главен фактор”[3].
През 2003 година беше публикувано изследването на професор Иван Желев, озаглавено „Разпространението на Христовото благовестие”. Там авторът извайва пред читателя образа на св. апостол Павел в неговата историческа среда, впечатлен от вярата и самоотвержеността му, апостолските проповеднически умения и мисионерски плам, заразяващ със своята всеотдайност на Божието дело[4]. Това съчинение звучи в тоналността на „най-добрия и най-плодовития новозаветен български учен на ХХ век в лицето на професор Христо Н. Гяуров, който дори е декан по време на смъртта на своя велик учител[5], проф. Глубоковски, и допълва красивата симфония, създадена от този майстор на словото.
Глубоковски е привлечен за сътрудник на излизащата от 1900 година, по инициатива на проф. А. Лопухин, многотомна „Православной Богословской энциклопедии”, а в 1904 година, след смъртта на Лопухин, става неин редактор. В този труд повече от сто страници принадлежат на професор Николай Глубоковски. Сред значимите статии, написани от него, можем да споменем: „Библейското богословие”, „Възкресението на Иисус Христос”, „Апокрифните книги на Новия Завет”, „Квириний” и редица други богословски, исторически и биографични разработки.
През 1923 година професор Глубоковски приема предложението на Софийския университет да заеме катедрата по Свещено Писание на Новия Завет в открития Богословски факултет. На 19 ноември същата година на тържеството в деня на започването на първата учебна година, деканът на факултета професор д-р Стефан Цанков, обръщайки се към професор Глубоковски с приветствено слово, го нарича светило на православната наука. Той го моли да бъде наставник не само на студентите, но и на младшите колеги професори, към които причислил и себе си.
Глубоковски посвещава всички свои сили и опит за изграждането на образцова висша духовна школа в България. Той участва в подбора и подготовката на преподавателския състав и организацията на учебната работа. Затова справедливо може да бъде наречен основоположник на Богословския факултет. Заложените от Глубоковски принципи трайно влизат в традицията на Факултета. Можем да кажем, че всички бивши негови ученици с особено благоговение и топлина пазят паметта за своя духовен наставник и си спомнят за него с чувство на сърдечна благодарност. По поръка на факултетния съвет на Богословския факултет Глубоковски пише доклади във връзка с хабилитирането и процедурите на професорите Иван Марковски, Христо Гяуров и много други[6].
Въобще от първите дни на пребиваването си в България професор Глубоковски бил обграден с общо внимание и се ползвал с голямо уважение и авторитет в академичните и обществени кръгове, което намерило ярък израз в неговото честване по случай 35-годишна научна дейност през 1925 година и провъзгласяването му за член-кореспондент на БАН през 1929 година.
През 1932 година професор Глубоковски публикува трактата „Евангелия и их благовестие о Христе – Спасителе и его искупительном деле”. Страници 32-82 от този труд са посветени на един изключително дискусионен и труден въпрос в сферата на новозаветната библеистика, а именно „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”. Верен на своя историко-генетичен и религиозно-философски метод, професор Глубоковски засяга редица важни и централни пунктове в тази обширна проблематика. Посредством съпоставянето на текстовете и езиковия им разбор той установява взаимната зависимост между първите три канонически евангелия, но заедно с това и тяхната пълна генетична самостоятелност във възпроизвеждането на цялостния образ на живота и учението на Иисус Христос. Професор Глубоковски посочва, че разкриването на този образ не могло да стане по обичайния биографичен начин, защото Христос е Богочовек, Спасител на света. Затова и в повествованието за Неговото пребиваване и служение сред хората било важно и нужно да се отрази само това, което Го отличавало като Спасител и Изкупител на света. Преследвайки тази цел, всеки от четиримата евангелисти възвестява благовестието на Господ според нуждите на вярващите, но винаги в пълно съгласие с дълбокия смисъл на спасителните събития на Христовото домостроителство. Това обяснява общият за тях материал и вариативността в редакциите на Матей, Марк и Лука.
След трактата „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”, следващите поколения новозаветни библеисти само спорадично засягат проблема, без опит за неговото актуализиране[7]. От друга страна, днес синоптическият въпрос се е превърнал в краеъгълен камък на историко-критическите научни изследвания на евангелията[8]. Изследванията са преминали вече няколко фази на развитие, натрупала се е огромна литература. В тази връзка, публикуваната през 2001 година у нас монография „Нов прочит на студията на професор Николай Никанорович Глубоковски „Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване”, не само отговаря на нуждата от подобни изследвания, но и преследва няколко основни цели.
За пръв път трактатът на професор Глубоковски се предостави на вниманието на любознателния читател и в частност – на студентите-богослови, в превод на български език. По-нататък желанието е да се прехвърли мост от богословско-философската интерпретация на “православния Adolf von Harnak”, който, като голям защитник и научен стълб на Православието, търси с цялата научна обективност преди всичко истината, до проблемите, касаещи синоптическия въпрос в наши дни. Това е, защото анализът на професор Глубоковски е пропит както със силата на вярата, така и с полета на свободното изследване.
Актуално звучи констатацията му, че каноничните евангелия изчерпват всички възможни средства за християнско просвещение и не остават без спасително удовлетворение нито един въпрос в човешката душа. Възникнали в апостолските времена и приспособени към тогавашните условия, те, предавайки в четири разказа едното Христово евангелие, разкриват в стройна последователност божествения образ на Спасителя не само за периода, когато пишат, но и за всички времена.
В края на своя живот професор Глубоковски подготвя да публикува отдавна замислената християнска трилогия „Благовестие християнской свободи (Послание к Галатам)”, „Благовестие християнской святости (Послание к Евреям)” и „Благовестие християнской славы (Апокалипсис)”.
Първата част на трилогията в съкратен вид била издадена през 1935 година. Този труд представлява в известна степен преработка на едноименно съчинение, публикувано през 1902 година, „Благовестие християнской свободы в послании св. апостола Павла к Галатам”.
За широката проблематика, предвидена във втората част на трилогията, свидетелстват редица статии, поместени в Годишника на Софийския университет, Богословски факултет (от 1926 до 1937 година): „Ходатай Нового Завета”, „Христос и ангелы”, „Искупление и Искупитель”, „Христос и християне”, „Християнское братство”, „Християнское субботство”, „Первосвещенство Христа”, „Християнское совершенство”, „Христос – Первосвященник по чину Мелхиседека”. Всичките тези статии са екзегетичен анализ на първите седем глави на Посланието на св. апостол Павел до евреите. Те засягат основни въпроси в отношението между двата Завета. В Стария Завет откровението се извършило посредством ангелите и носило подготвителен характер. В Новия Завет то ни е дадено непосредствено чрез Самия Иисус Христос и е окончателно. Спасението се достига в тайнствено общение с Бога в Христос и в благодатното обновление от Светия Дух, в цялото събрание на вярващите, когато всички те чрез единението на вярата в Божия Син стават Божи чеда. В Христовата Църква се изпълнило старозаветното пророчество за нея. Тя превъзхожда Моисеевия закон, който поставя за първосвещеници верни служители от хората, докато Църквата се възглавява от Иисус Христос, Който навеки е поставен от Отца за Първосвещеник по чина на Мелхиседек. Неговото свещенство е непреходно и Той няма нужда като старозаветните свещеници да принася жертви първо за своите грехове, а след това за греховете на народа, защото извършил това веднъж завинаги, принасяйки в жертва Самия Себе Си. Към тази серия от статии спада и изследването „Послание к Евреям и историческое предание о нем”.
Що се касае до третата част от трилогията – за Апокалипсиса, тя била публикувана през 1966 година в Джордънвил[9].
Несъмнено професор Николай Никанорович Глубоковски би обогатил науката с още много богословски съчинения, ако неочакваната смърт не поставила край на неговия висок и чист живот. В заключение бих желал да подчертая, че трудовете на професор Глубоковски имат основоположен характер за новозаветната библеистика в България. Тематично разнообразие в неговия изследователски поглед дава основата и представлява невпресъхващ извор на вдъхновение и творчество. Тази палитра от неизчерпаеми по своя размах и хоризонт идеи и днес има катализиращ характер и продължава да оказва съществено влияние върху развитието и очертаването на нови перспективи в новозаветното богословие у нас.
__________________________
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 