(Чакам) и живота в бъдещия век. Амин

Въпрос: Какво се разбира под „живот в бъдещия век”?

Отговор: Това е животът, който ще настане след възкресението на мъртвите и всеобщия съд.

Въпрос: Какъв ще бъде този живот?

Отговор: За вярващите, обичащи Бога и правещи добро, толкова блажен живот, че ние сега това блаженство да си го въобразим, не можем.

Въпрос: Бихте ли обяснили какво представляват вечният живот и блаженството?

Отговор: Вечният живот е преди всичко определено състояние на човешката личност; той не зависи от време и пространство, а от нравственото съвършенство на човека; той е вечен не само защото е над времето, а по своето вътрешно богаство. Блаженството – това е пълно задоволяване на всички стремежи на човешкия дух.

Въпрос: Казахте, че не можем да си въобразим как ще бъде това блаженство, какво ще представлява. Бихте ли цитирали от Св. Писание стих, който да говори за него?

Отговор: За нас, живеещите на земята, не е възможно да си изградим напълно вярно и точно понятие за вечното блаженство на праведниците. Св. апостол и евангелист Иоан Богослов пише: „Още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему (на Бога), защото ще Го видим както си е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист” (1 Иоан 3:2-3). Според св. апостол Павел човешкият език не е в състояние да изрази величието и красотата на райското блаженство. Той пише: „Зная един човек в Христа, който… беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:2, 4).

Въпрос: Това блаженство на праведниците от какво ще се обуславя?

Отговор: То ще се обуславя от това, че те ще съзерцават, образно казано, Бога в светлина и слава и ще бъдат в единение с Него. Св. апостол Павел казва: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат” (1 Кор. 13:12).

Въпрос: Ще участва ли и тялото в блаженството на душата?

Отговор: Да. Тялото ще бъде прославено от светлината Божия така, както било прославено тялото на Иисус Христос при Преображението Му на планината Тавор. Вж. 1 Кор. 15:43. С тези думи апостолът казва, че тялото на човека се спуща в гроба в унизен вид, а ще възкръсне в последния ден на света в славно състояние – в съвършенство и красота. Както тук носим образа на Адам, чието тяло било сътворено от земя и се превърнало на прах, така и в бъдещия живот ще носим образа на Христа, Който след възкресението Си има нетленно и прославено тяло.

Въпрос: И така, както праведниците ще наследят вечен живот след всеобщото възкресение, така грешниците ще наследят вечна мъка. Какво представлява тя?

Отговор: Това е също определено състояние на човешката личност; тя също не зависи от време и пространство, а зависи от нравственото падение на човека. Вечната мъка е естествена последица и е неизбежна поради безнравствените дела, които грешниците са вършили през земния си живот (вж. Римл. 6:23). В тази мисъл думата „смърт” не означава унищожаване, лишаване от битие, а отдалечаване от Бога, Който е източникът на истинския живот. Съгласно Божественото Откровение грешниците, беззаконниците ще бъдат предадени на вечна съмрт, на вечен огън, тоест на вечно мъчение.

Въпрос: Бихте ли цитирали от Св. Писание места, говорещи за бъдещите вечни мъки?

Отговор: Сам Господ в деня на Страшния съд ще каже на грешниците: „Идете от Мене, проклети, в огън вечни, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41), също така: „И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен” (Мат. 25:46). А св. апостол и евангелист Иоан Богослов казва, че вечно осъждане очаква онези грешници, чиито имена не се намират записани в книгата на живота у Господа Бога: „Който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро” (Откровение 20:15 и много други, също от Откровение).

Въпрос: Бихте ли обяснили какво означават изрази като „огнено езеро”, „геена огнена” и други?

Отговор: Изразът „огнено езеро” има символичен характер и служи да се означат мъките на неразкаялите се грешници. Животът далече от Бога, терзанията на съвестта при спомена за загубения живот, злобното състояние при невъзможност да бъде задоволявано със съответни дела, и най-сетне самата външна обстановка, наричана в Св. Писание „геена огнена” (Мат. 5:22), „ад” (Лука 16:23) – всичко това ще бъде извор на вечна мъка за грешниците. Тяхното мъчително състояние в бъдещия живот сочи Сам Спасителят: „По-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва” (Марк 9:47-48).

Въпрос: Но нали всичко се разбира в духовен смисъл. Защо е употребена думата „червей”?

Отговор: Не само тази дума, но и думата „огън” има не материален, а духовен характер. Червеят и огънят са символи на най-жестоките адски мъки: червеят изразява предимно вътрешните гризения на съвестта, а огънят – страшните външни мъки. Тъй строго ще се постъпи с грешниците, не защото Бог иска тяхната гибел, а защото те сами са направили себе си неспособни за добро. А „геена огнена” е също символ на вечните страдания и мъчения на грешниците. С тази дума жителите на Иерусалим обозначавали Еномската долина на югозапад от града, в която горял постоянен огън, с който очиствали въздуха – заразен от нечистоии, животински трупове и др. Това място станало за евреите страшно и отвратително и те го нарекли огнена долина.

Въпрос: Възможно ли е блаженството на едни, когато ще страдат други? Нали блажени трябва да бъдат тези, които обичат всички като братя и сестри, в това число и грешниците? Може ли човек да бъде щастлив, когато брат му страда?

Отговор: Вижте, у нас е вложено съзнание и чувство, че ние трябва да обичаме не всичко у другите, а само добрите им качества. Наистина, заповядано ни е да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят (Мат. 5:44) и др., но ни е заповядано да обичаме у тях доброто в каквато и степен то да съществува, да ги обичаме като Божие творение, като образ Божи, но не да обичаме у тях злото.

Въпрос: Бихте ли цитирали нещо от Св. Писание за потвърждение на тази си мисъл? Или някой свети отец?

Отговор: Ще го кажем с думите на великия църковен отец от ІV век Блажени Августин. Той учи, че не бива да мразим човека, заради греха в него, но не бива да обичаме греха, заради човека, който го носи. Злото е карало да се възмущават и негодуват свети и добродетелни хора. Олицетвореното зло, живото зло, каквото е дяволът или ожесточеният грешник, трябва да бъде само предмет на нашето отвращение. Докато у грешника има все още искра на добро, която може да се разпали, той може и трябва да бъде предмет на особени грижи.Наистина трудно е да си представим, че Бог би осъдил на вечна мъка едни същества, които, макар и грешни, са се разкаяли за греховете си, дори да не са успели тук, на земята, да оправдаят своето покаяние с дела – същества, които носят в душите си семена на добро, които са гладни и жадни за правда. Нашият Господ казва, че всички съгрешения човешки могат да получат прошка, само за един грях не ще има прошка – това е грехът или хулата против Св. Дух (Мат. 12:32). Грях против Светия Дух е упоритото противене на очевидната Божия истина, пълната неразкаяност, упоритото отхвърляне благодатта, или, с други думи, грехът против Св. Дух е ожесточеност в злото, неразкаяна злоба. Трябва да помните, че човек може да отхрани такава зла настроеност в себе си, че злото да стане едничко съдържание на неговия дух. Злото самó в себе си крие извор на страдание. Развиващата се озлобеност е своего рода духовно самоизяждане. Развитието на човека, което става по лъкатушни пътища, в края на краищата трябва да добие определена насока – или към добро, или към зло. Като върви по една от тези две насоки, човек или ще достигне накрая до възможната за него степен на нравствено съвършенство, или ще дойде дотам, че доброто да изчезне от душата му.

Въпрос: Искате да кажете, че във вечността непримиримите грешници ще са отдалечени от Бога, а праведниците ще Го съзерцават и така ще блаженстват?

Отговор: Това го налагат логическите разсъждения. Ако едно разумно същество може за цялата вечност да остане в състояние на неразкаяна злоба и непримирима вражда с Бога, такова същество, като неспособно за блажено единение с Бога, трябва да бъде отстранено от Него, и като същество злобно, трябва да бъде ограничено в своята зла дейност и то за цялата вечност, защото и злобата на такова същество е злоба неразкайна и непримирима.

Въпрос: Някои смятат, че вечни мъчения са невъзможни след изкуплението на човека, сторено от въплътения Син Божи.

Отговор: Трябва да се има предвид, че Христовата изкупителна жертва не е сила, която принудително влече човека към спасение. Благодатта Божия изисква от страна на човека свободно съгласие и съдействие. Но какво да направи Божията благодат с ожесточените грешници, които нямат покаяние, а с горделиво чувство отхвърлят всички благодатни средства?

Въпрос: Бог, казват някои, е благост и любов, но може ли Той да бъде такъв при вечните мъчения на Своите погинали творения? Той е съвършено нравствено същество, а отмъщението е недостойно за Него.

Отговор: Правилно казахте, че Бог е благ. Поради благостта Си Той е създал всички хора за блаженство и на всички еднакво желае спасение. Но не бива Божията благост да се свежда до пълно безразличие относно добро и зло и до благодушна търпимост към греха. Тя прощава грешниците, които се каят за своите съгрешения и просят от Бога прошка и помилване, а на вечни мъчения ще бъдат осъдени само неразкаялите се грешници, врагове на всяко добро, които презират щедростите и даровете на Божията благодат. Справедливите наказания с вечна мъка за греховете не са отмъщение от страна на Бога. Вечните мъчения биха били наистина непримирими с благостта и правосъдието Божии, ако ние виждахме в тях само едно отвън наложено от Бога наказание като Божие възмездие за миналата зла дейност на падналите духове и на неразкаялите се грешници. Но тези вечни мъчения са неизбежни последици от злата настроеност на тези същества. Св. Писание учи, че в бъдещия живот човек ще пожъне това, което е посял през тукашния (Римл. 2:5, Гал. 6:7), тоест ще наследи такава участ, каквато си е приготвил тук: според по-голямата или по-малката степен на духовното си съвършенство или равратеност той ще наследи и съответна степен блаженство или мъчение. И наистина, Бог желае само добро на Своето творение и само спасява Своето съгрешило създание. Ако някой загива, загива сам от себе си. Затова ако жалим всяко загинало Божие създание, не можем да обвиняваме за неговата гибел никой друг, освен него. За отмъщение от страна на Бога не може да става и дума.

Въпрос: И така, с Божия помощ и лични усилия, стигнахме до финала на нашата беседа за Символа на вярата. В продължение на не малко постинги разгледахме по членове целия Символ на вярата и, надяваме се, добре усвоихме това, което отговорихте на нашите въпроси. Каква е ползата от този Символ на вярата? Сигурно е много голяма, щом като с такава ревност се пази чист и неповреден толкова много векове от св. Православна църква?

Отговор: Сами си отговярате на въпроса. Символът на вярата в кратка форма ни запознава с основния догмат в Православието – истината за Св. Троица, единия Бог в Три Лица, Който подготви и извърши изкуплението на най-любимото Си творение – човека. Ето защо трябва и ние като Църквата, да го съхраняваме в сърцата си и да размишляваме за смъртта, възкресението, последния съд и живота в бъдещия век, защото това е твърде полезно за нашето нравствено състояние. Тези размишления ни помагат да се въздържаме от грехове и да се освобождаваме от прекалена привързаност към земното; те ни утешават при загуба на земни блага; подбуждат ни да пазим чисти душата и тялото си, да живеем за Бога и вечността и така да изграждаме вечното спасение. Символът завършва с думата „амин”, което означава „истина”, „да бъде”. Ние произнасяме тази дума като несъмнено доказателство, че всичко, което е дадено в Символа на вярата, е несъмнена истина.