ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ

Въпрос: Какво е „Покаяние”?

Отговор: Това е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

Въпрос: Покаянието, като израз на съзнание за греховност, след идването на Христа ли съществува?

Отговор: Не, разбира се. То съществувало още в Стария Завет. Цар Давид искрено се каял за сторените от него грехове. Св. Иоан Кръстител проповядвал покайно кръщение и хората, които отивали при него, изповядвали греховете си (Марк 1:4-5).

Въпрос: Щом като покаянието съществувало преди Христа, Самият Той какви заслуги има за него?

Отговор: Нашият Господ установил Покаянието като тайнство, и обещал на апостолите да им даде власт да прощават грлеховете на хората (вж. Мат. 18:18), а след възкресението Си, наистина дал тази власт (Иоан 20:21-23) на апостолите.

Въппрос: И това ли тайнство има видима и невидима страна?

Отговор: Да. Видимата му страна се състои от устното изповядване на греховете от страна на каещия се пред Бога в присъствието на свещеника-изповедник. Същият, като сложи края на епитрахила си върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи – това е прощаването на греховете, което също спада към видимата страна на тайнството Покаяние.

Въпрос: А невидимата му страна?

Отговор: Това е, че каещият се бива освободен от бремето на греховете си от Самия Господ Иисус Христос – чрез това се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение.

Въпрос: Има ли изисквания към каещия се преди да пристъпи към тайнството и какви са те?

Отговор: Има. За да може изповядващият се да получи прошка за греховете си да се примири с Бога, е необходимо от негова страна: да съзнае искрено и дълбоко своите грехове, да почувства тяхната тежест и виновността си пред Бога, да има горещо желание да не ги повтаря, да поправи живота си и да изпълнява волята Божия; да пристъпи към тайнството с жива вяра в Бога и с надежда в Неговото милосърдие.

Въпрос: А освен гореказаното, необходимо ли е още нещо в подготовката на изповядващия се преди да пристъпи към тайнството?

Отговор: Да. Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата.

Въпрос: А Църквата има ли свои средства за очистване и успокояване съвестта на каещия се?

Отговор: Има. Такова важно средство е епитимията.

Въпрос: Що е това „епитимия”?

Отговор: Това е гръцка дума и означава забрана, запрещение. Епитимия, това са някои особени упражнения и своего рода лишения, които издповедникът налага на каещия се, съобразно конкретните нужди. Такива упражнения и лишения са: поклони, пост вън от наредения такъв за всички, усилена молитва, а за тежки грехове – отлъчване от св. Причастие за определено време. Епитимиите са установени от апостолите (вж. 2 Кор. 2:6). Св. апостол Павел наложил епитимия като временно отлъчил от Църквата коринтския кръвосмесник (вж. 1 Кор. 5:1-5). Епитимиите са изправителни средства, налагагани от изповедника с възпитателно значение. Например: на невъздържан човек се определя да пости, на скъперник и користолюбец – да раздава милостиня и др.

Следва…