РАЗГОВОР ЗА ВЯРАТА*

Целта на цикъла статии е запознаване със Символа на вярата. В християнската литература това понятие се нарича „катехизис”. Да се катехизира някой, означава да му се преподаде в най-достъпна форма и по най-подходящ начин християнското учение. Този най-подходящ начин избрахме да бъде под формата на беседа (въпроси и отговори). Ръководим се от нашия Господ Иисус Христос, който съветва: „Аз ви дадох пример, да правите и вие същото” (Иоан 13:15). И наистина Той учел хората във форма на къси изречения и обяснявал достъпно на всички с нагледни изрази и сравнения.

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Въпрос: Кой е дал Символа на вярата?

Отговор: Отците на Първия (свикан през 325 г. в Никея) и на Втория (състоял се през 381 г. в Константинопол) Вселенски събор.

Въпрос: От кого е възприела Църквата обстоятелството да свиква такива високопредставителни форуми?

Отговор: По примера на апостолите, които свикали събор през 51 г. сл. Хр. в Иерусалим.

Въпрос: Защо били събрани отците на Първия и Втория Вселенски събори?

Отговор: Първият събор утвърдил истинското учение за Сина Божи против лъжливото учение на Арий, който преподавал на вярващите, че Синът Божи не е роден, а сътворен и не е единосъщен на Бог Отец; Вторият Вселенски събор бил свикан, за да осъди лъжеучението на Македоний, който мислел, че Светият Дух по произход е ограничено същество и е на по-ниско стъпало от Отец и Син. Фактически и това е арианство, само че отнесено до Третото Лице на Св. Троица.

Въпрос: Как сме длъжни да постъпваме, за да разберем най-добре Символа на вярата?

Отговор: Трябва да го разделяме на 12 части или члена, всеки един член да разглеждаме поотделно.

Въпрос: За какво се говори във всеки член на Символа на вярата?

Отговор: В първия член се говори за Бога, специфично за Първото Лице на Св. Троица, тоест за Бог Отец и изобщо за Бога, като творец на универзума.

Във втория член се говори за Второто Лице на Св. Троица – за Иисус Христос, Сина Божи.

В третия член – за въплъщението на Сина Божи.

В четвъртия член – за страданието и смъртта на Иисус Христос.

В петия член – за възкресението на Иисус Христос.

В шестия член – за възнесението на Иисус Христос на небето.

В седмия член – за второто пришествие на Иисус Христос.

В осмия член – за Третото Лице на Св. Троица – за Св. Дух.

В деветия член – за Църквата.

В десетия член – за тайнството Кръщение, където се разбират и останалите тайнства.

В единадесетия член – за бъдещото възкресение на мъртвите.

В дванадесетия член – за вечния живот.

ПЪРВИ ЧЛЕН

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

Въпрос: Какво означава да се вярва в Бога?

Отговор: Означава да се има жива увереност в Неговото битие и благ промисъл за нас и с цялото си сърце човек да приема откровеното Му слово за спасението на човечеството.

Въпрос: Можете ли да посочите цитат от Св. Писание, че в това е длъжна да се състои вярата в Бога?

Отговор: Да, погледнете Посланието до Евреите, гл. 11, ст. 6 (Евр. 11:6).

Въпрос: Защо е казано „в един Бог”, а не например: „вярвам в Бога”?

Отговор: За да се види ръзликата между църковното учение и лъжеучението на езичниците, които почитали тварите за Бог и мислели, че боговете са много.

Въпрос: Къде е отбелязано в Св. Писание за единството Божие?

Отговор: Самите думи за това от Символа на вярата са взети от св. апостол Павел; вж. Първо послание до Коринтяни, гл. 8, стихове от 4 до 6 (1 Кор. 8:4-6).

Въпрос: Може ли да се познае самото същество на Бога?

Отговор: Не. То е по-високо от всяко познание, не само човешко, но и ангелско (1 Тим. 6:16).

Въпрос: Какъв е Бог?

Отговор: Бог е Дух, вечен, всеблаг, всеведущ, всеправеден, всемогъщ, намира се навсякъде и е неизменяем (Иоан 4:24, Пс. 89:3, Мат. 19:17, 1 Иоан 4:16, Пс. 144:8-9, Пс. 146:5, 1 Иоан 3:20, Пс. 10:7, Пс. 32:9, Иаков 1:17 и др.).

Въпрос: Как да се разбират думите „вярвам в един Бог Отец”?

Отговор: Това сме длъжни да го разбираме по отношение на тайнството на Св. Троица, защото Бог е един по същество, но троичен по Лица: Отец, Син и Св. Дух, Троица единосъщна и неразделна. Това може донякъде да се разбере и с човечеството. Ние всички сме хора, човеци. Но същността ни е една: ЧОВЕК. Всичките сме синове и дъщери на Единия Бог и сме равноценни. Така е и с Бога – има три Лица (тоест Личности), но една същност, която е божествена. Те не са три Бога, а три Лица (Личности), равноценни във всичко и именуващи се Бог. Особено важно е да прочетете от Св. Писание 1 Иоан 5:7, а така също и Мат. 28:19. За Св. Троица се говори и в Стария Завет, но не така ясно. Вижте началото в първа глава на Битие, Пс. 32:6, Прем. 9:17. Трите Лица са един Бог със съвършено божествено достойнство (Иоан 17:21). Те се различават по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго Лице; Бог Син предвечно се ражда от Отца; Бог Св. Дух предвечно изхожда от Отца.

Въпрос: Защо Бог е назован Вседържител?

Отговор: Защото Той държи със Своята сила и воля духовния свят и универзума.

Въпрос: Какво означава „Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”?

Отговор: Това, че всичко е сътворено от Бога (разбирай: Отец, Син и Св. Дух) и нищо не може да бъде без Бога (вж. първия стих в Библията).

Въпрос: Що е това „небе”?

Отговор: Невидимият свят. В него живеят ангелите, които също са сътворени от Бога.

Въпрос: Що е това „ангел”?

Отговор: Дух безплътен, надарен с разум; мислещо същество с воля и могъщество.

Въпрос: А в превод какво означава?

Отговор: Означава вестител.

Въпрос: Защо?

Отговор: Защото Бог го изпраща да възвестява Неговата воля. Така например Архангел Гавриил предвъзвестил зачеването на Спасителя у Пресвета Дева Мария.

Въпрос: Кое по-напред е сътворено: видимото или невидимото?

Отговор: Невидимото и ангелите преди човека. Вж. Иов 38:7, където под „Божии синове”, които се радвали, като гледали как Бог сътворява земята, се подразбират ангелите.

Въпрос: Всичките ли ангели са добри и благодетелни?

Отговор: Не. Има зли ангели, които биват наричани дяволи.

Въпрос: От какво са зли?

Отговор: Те са сътворени добри, но нарушили дълга си на съвършено послушание към Бога и по такъв начин отпаднали от Него. Станали самолюбиви, горди, пълни със злоба.

Въпрос: Що е това „дявол”?

Отговор: Означава клеветник или прелъстител. Дяволите причиняват страдания на хората. Те им внушават лоши, лъжливи и лукави мисли и зли желания.

Въпрос: Защо всеблагият Бог допуска тези зли същества, безспорно по-силни от човека, да го съблазняват?

Отговор: Господ сам запазва прибягващите с молитва към Него и тогава прави безсилни домогванията на съблазнителя, както например в живота на праведния Иов.

Въпрос: Какво открива Св. Писание на нас за сътворението на света?

Отговор: В начало Бог от нищо сътворил небето и земята. Тя била безформена и пуста. После Бог постепенно произвел:

В първия ден – светлината.

Във втория ден – твърдта или видимото небе.

В третия ден – вместимостта на водата на земята, сушата и растенията.

В четвъртия ден – слънцето, луната и звездите.

В петия – рибите и птиците.

В шестия – сухоземните животни и накрая човека.

Със сътворението на човека се завършило всичко и в седмия ден Бог си починал от всичките Си дела. Оттогава седмият ден се нарича „събота”, което на еврейски означава почивка.

Въпрос: Не е ли известно нещо по-особено при сътворението на човека?

Отговор: Единствено за човека Бог Отец, Бог Син и Бог Св. Дух (Св. Троица) се съветвали помежду Си (Бит. 1:26). И сътворил Бог човека, когото нарекъл „Адам” (от евр. дума „адамá – пръст). Вж. и Бит. 1:27.

Въпрос: Какво е било назначението на човека?

Отговор: Човекът бил сътворен с цел да познава своя Създател, да Го обича и прослави и вечно да блаженства.

Въпрос: Този акт на Божията воля за вечното блаженство на човека, за каквото бил назначен той, няма ли в учението за вярата особено название?

Отговор: Има. Нарича се предузнаване Божие.

Въпрос: Как сме длъжни да разбираме предузнаването Божие към човека изобщо и към всеки поотделно?

Отговор: Бог определил за всеки човек предварителна благодат и истински средства за постигане на блаженството; а тези, които приемат доброволно дарената им благодат и я употребяват като спасително средство и вървят по указания от Бога път към блаженството, Той подпомага.

Въпрос: Пише ли го това в Св. Писание?

Отговор: Да – „Защото, които предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му…” (Римл. 8:29)

Въпрос: Православната църква изяснява ли въпроса за предопределението Божие?

Отговор: Да, изяснява в „Послание на патриарсите на Източно-Вселенската църква за православната вяра, член 3: „Но понеже Той предвидил, че едни ще се ползват от своята свободна воля добре, а други зле, затуй едните предопределил за слава, а другите осъдил”.

Въпрос: Бихте ли дали разяснение, как точно учи Православната църква за сътворението на първите хора?

Отговор: Според православното учение за човека, първият човек е бил сътворен от Бога съвършен по тяло и душа в този смисъл, че тялото му било съвършено здраво, без никакви недостатъци и греховни немощи, чуждо на болките, страданията и смъртта – тези последици от греха. А душата му била създадена по образ Божи; била снабдена с високите качества: разум, чувство и свободна воля, с помощта на които човекът е можел да се стреми свободно към Бога и в Него да намира:

а) чрез разума си – абсолютната истина,

б) чрез чувството си – пълното блаженство и красота, и

в) чрез волята си – върховното добро.

Тъй човекът бил издигнат над създадената от Бога грандиозна видима природа и, макар и безкрайно малък в сравнение с нея, я превъзхождал с това, че само той измежду земните твари е бил удостоен след създаване тялото му от пръст да получи направо от Твореца вдъхване в лицето му дихание за живот, тоест жива душа, или по-скоро – безсмъртна душа, в която се крие образът Божи у човека (Бит. 1:27).

Така човекът става единствената точка във всемира (Вселената), където се срещат духовният и физическият свят, където съжителстват времето и вечността и където се събират небето и земята, понеже единствено човекът измежду видимите твари принадлежи на двата свята – с тялото си на видимия, с душата си на невидимия свят. От тази гледна точка той с право се нарича микрокосмос, малък свят.

Въпрос: Вече казахте, че човекът е сътворен с цел да познава своя Създател и да блаженства във вечността, която да споделя с Него. Но също така изтъкнахте, че Бог определил за всеки човек предварителна благодат и истински средства за постигане на блаженството. Значи ли това, че първите хора трябвало да постигат това блаженство с извършване на някаква дейност?

Отговор: Създаден по образ Божи, човекът е бил не абсолютно, а относително съвършен. Това е самопонятно и следва само по себе си от обстоятелството, че човекът е твар. А абсолютното съвършенство е качество само на Бога-Твореца. Първоначалното съвършенство на човека е състояние в това, че той, създаден добър и по тяло, и по душа – две противоположни начала, които до грехопадението са били в пълна хармония помежду си, е получил в пълнота всичко онова, което му е било необходимо, за да може той да изпълни своето предназначение, тоест да постига според тварните си възможности богоподобното съвършенство.

Въпрос: Как трябва да разбираме райското състояние на първите хора?

Отговор: Райското състояние на човека не бива да се разбира като съвършено в този смисъл, че на човека било дадено вече абсолютно всичко, че за него не съществува никаква цел, че той не е имал към какво да се стреми. Тъкмо напротив, създаден по образ Божи, той трябвало да се стреми към постигане на богоуподобяването. За тази цел той е трябвало да развива всички свои духовни качества и сили до степен на пълно утвърждаване на истината и доброто и в произтичащото от тях блаженство.

Въпрос: Защо да не се приеме, че човекът е бил абсолютно съвършен?

Отговор: Ако се приеме, че създаденият от Бога човек се е радвал на завършено и пълно съвършенство, ще останат необясними Божиите промислителни грижи за човека в рая, които са имали задачата да го водят от състоянието му на създаден прекрасен по природа и качества, към утвърждаването му и узряването му в тези качества. За тази цел Бог насадил градина в Едем и заселил човека там, като му възложил задачата да я обработва и пази. За тази цел Той предоставил на човека да даде имена на всички полски животни и всички небесни птици. За тази цел му дал и най-важната заповед: да не яде от плодовете на забраненото дърво.

Въпрос: Бихте ли дали малко повече яснота за стихове 26-ти и 27-ми от Битие, първа глава?

Отговор: Когато Св. Троица още във вечността се съветва помежду Си относно бъдещото създаване на човека, Трите Божествени Лица в Нея: Отец, Син и Св. Дух казват: Да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие! Това е написано в 1:26 и после в следващия стих е казано: И сътвори Бог човека по Свой образ. Вижда се, че за подобието нищо не се споменава. Това не е случайно. Тук всички св. Отци единодушно откриват дълбоката истина, че оформеният още във вечността в Божия замисъл човек – преди да бъде сътворен – е като образ и подобие Божие, но е създаден само по образ Божи, а постигането на подобието Божие му е било поставено като ВИСОКА ЗАДАЧА, която му е предстояло да изпълни. Сили за това пък са му били дадени в изобилие – било в неговата собствена природа, снабдена с ред съвършенства, а именно: ум, устремен към истината, чувство, жадуващо за блаженство, и свободна воля – необходима предпоставка за постигане на добродетелта, която от своя страна е единствената нравствена основа на блаженството в Бога – било в Божията благодат, тази свръхестествена повкрепа, която също е била дадена на човека като необходима за него, понеже той, бидейки твар, не е имал извора на живота и духовните блага в себе си, а е получил и битието си, и дарованията наготово – от своя Създател!

Въпрос: Какво е това за човека – образ Божи и подобие Божие?

Отговор: Да бъде по образ Божи, на човека му е присъщо, но да се издигне до подобие Божие, зависи от неговата воля. Съобразно с това първият човек (мъж и жена) е могъл да се издига от своето първично състояние на невинност към истинска светост и от своето състояние на негреховност към съвършена добродетелност, защото невинността още не е светост, както и негреховността още не е добродетелност. Добродетелта не е мислима без личното участие на свободната воля в осъществяването на доброто, което Бог предписва на човека, защото добродетелта е постижение, а не дар, активна придобивка, а не пасивно обогатяване. Добродетелта с други думи е успешно усилие на свободната воля, с подкрепата на Божията благодат, да се постига предначертаното богоуподобяване. Без личните преодолявания на изкушенията, без съзнателното отклоняване от злото в полза на доброто, заповядано от Бога и без утвърждаване в постигнатото добро няма добродетел като конкретно постижение, нито добродетелност като благодатно състояние на постигнатата светост. Пълната добродетелност е синоним на светостта.

Въпрос: Трябвало ли е Създателят да изпита свободната воля на човека?

Отговор: Първите хора е трябвало да минат от негреховност към добродетелност и от невинност към светост, тъй като в това се състои богоуподобяването. За тази цел е трябвало да бъде свободно изпитана тяхната воля, понеже, както казва св. Йоан Дамаскин – „добродетелта не е нещо, което се върши по принуда“. За да се постигне добродетелност, трябва непременно да се провери самоопределението на свободната воля. Иначе би значело неспособността за грешене да се нарече добродетелност, което е несъобразно с нравствения порядък. Неспособността или още по-ясно, невъзможността да се греши, което явление забелязваме у нисшите твари, лишени от разум и свобода на волята, не е нравствено качество и не води към богоуподобяване. Единствен човекът, който има разум и свободна воля, е призван и е в състояние да постига богоподобно съвършенство. Но за тази цел той трябва сам, можейки да греши поради свободата си, да се въздържа от грях и доброволно да се стреми към богоуподобяване, избирайки доброто и предпочитайки го пред злото. Тогава едва той става добродетелен и чрез възрастване от една победа над изкушенията към друга може да стигне до утвърждаване в доброто, каквото вече имат съществата в духовно-ангелския свят – ангелите.

Въпрос: Значи с даването на заповеди на първите хора, Създателят ясно показва, че ще трябва да бъдат отговорни за бъдещите си постъпки и действия?

Отговор: Бог е дал заповед на първия човек (мъж и жена), желаейки в благостта Си да му представи чрез това удобен повод за духовен растеж и за направяне първите важни крачки към постигане на желаното и очаквано богоподобие.

Въпрос: Какво би се случило, ако първия човек бе изпълнил заповедта за дървото?

Отговор: Ако първия човек бе изпълнил заповедта, той би се задълбочил в богообщуването си и, затвърдявайки Божия образ в себе си, би направил голям напредък в постигане на богоподобието. Но той злоупотребил със свободната си воля – този велик дар, – който му отварял вратичката към два пътя:

а)към греха и

б)към добродетелта и оттам към пълното съзнателно блаженство в Бога.

Поради грехопадението отпаднал от блаженото богообщуване.

Въпрос: След сътворението на универзума и човека Бог следи ли Своите създания или е индиферентен към тях?

Отговор: Не е безразличен. Той непрекъснато промисля за тях и това е т. нар. Негово действие „промисъл Божи”.

Въпрос: Що е това „промисъл Божи”?

Отговор: Това е непрестанно действие на всемогъществото на Бога и Неговата блага воля. Чрез Своя промисъл Бог запазва битието на вселената и всяка Своя твар, в това число и човека; направлява ги към благи цели и добро, а възникващото зло пресича или го изправя в добро.

Въпрос: Как говори за Божия промисъл Св. Писание?

Отговор: Самият Иисус Христос казва: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни; не сте ли вие много по-ценни от тях? (Мат. 6:26).

Целият Псалом 90 е изобразяване на особения и многообразен промисъл Божи за човека.

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Следва…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s