В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА – продължение 4

ХРИСТОЛОГИЯТА НА СВ. КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Сведенията за живота на св. Кирил Александрийски преди избирането му за архиепископ на Александрия са твърде оскъдни. Роден е в гр. Александрия ок. 370 г. от богати родители. Избирането му за Александрийски архиепископ (15.Х.412 г.) не било случайно73. Той бил племенник на Теофил Александрийски. Получил солидно образование, св. Кирил бил добър познавач на Св. Писание и чужд на езическата философия. Като дякон той придружавал Теофил на събора „в Дъба” 403 г., на който бил осъден св. Иоан Златоуст. Когато през 417 г. името на Златоуст било внесено в диптихите на Константинополската църква св. Кирил писал с негодувание: „Ако Иоан е епископ, то защо тогава Юда да не е апостол?”74 Впоследствие (417 г.) собственото му благочестие и св. Исидор Пелусиот (ок. 360-ок.435 г.) му внушили да поправи тази си грешка и той възстановил името на св. Иоан Златоуст в диптихите на Александрийската църква. Съдейки по запазените до наши дни произведения на св. Кирил, може с основание да се твърди, че той се е проявил като грижовен архипастир, опитен ръководител и ревностен борец за православната вяра. В Египет той се борил с остатъците от древните ереси, а също така и с юдеите и представителите на езичеството. В неговото разбиране другомислещите нямали право на съществуване. Той изцяло се стремил към установяване на монолитно православно-християнско общество. На негова страна стояли народните маси в Египет, особено монашеството. Фактически той се оказал начело на християнско движение, което не се отличавало нито с търпимост, нито с широта на възгледите75. Тези недостатъци на неговия характер обаче били изцяло компенсирани с огромния му принос в развитието на християнската богословска мисъл и най-вече в развитието на христологията. Той бил последният знаменит богослов на Александрийската църква от този период. От него има запазени доста съчинения.76. Заради ревностната си борба в защита на Православието той бил наричан Велики. Починал на 27.VІ.444 г.

Богословието на св. Кирил било силно повлияно от именития му предшественик св. Атанасий Велики, както и от тримата кападокийци: св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски. В христологията си той продължава линията на гореспоменатите светители. Той утвърждава, че Логосът станал плът и пребивавал у Христос действително, истински, а не както у пророците и светиите77. Единствотго на двете природи Кирил обозначава с термина éνωσις, като отхвърля антиохийския термин συναφεια, макар в първите си произведения да го е употребявал. Той говори за ипостасното съединение на двете природи, а на места – дори и за единство на природите, заради което е обвиняван в аполинарианство. Разбира се това е неправилно обвинение, защото той напълно отхвърля твърдението на Аполинарий за сливането на двете природи, а по-скоро това се дължи на още не съвсем оформената и уточнена христологическа терминология в този период на спора. Често пъти той смесва уточнените впоследствие значения на термините προσωπον, υποστασις и φυσις, като на различни места той им придава различно значение. Така той усвоил и Аполинариевата формула μια φυσις τοũ Θεοũ λογου σεσαρκωμενη, мислейки, както тогава била представяна от аполинарианите, че тя принадлежи на св. Атанасий, но не влагал в нея аполинарианския смисъл за една „смесена” природа, а подобно на други древни църковни писатели отъждествявал съдържанието на термините φυσις и υποστασις. Искайки, в противоположност на Антиохийската школа, поддържаща само едно относително съединение (ενωσις σχετική, ενωσις κατ’ευδοκίαν), да обозначи действителното, истинско единство на природите, той, освен правилния израз (ενωσις κατ’υποστασιν), допуска и неправилните, от сегашна гледна точка (ενωσις κατ’ουσιαν и ενωσις φυσική), чието неправилно разбиране станало впоследствие „камък на препъване” на монофизитите. Причините, затруднили във висша степен св. Кирил в желанието му да изясни идеята за пълното единство в личността на Христос били следните:

1. Непостижимостта на тази велика тайна на благочестието.

2. Липсата на установена христологическа терминология и

3. Липсата на цялостна антропология78.

Като се съобразим с това, можем да си изясним някои неточности, срещащи се в учението на св. Кирил.

По въпроса за начина на съединението на природите той стои на чисто православна позиция. Едната природа нито се превръща в друга, нито пък двете се смесват. Той нито разделя двете природи, нито ги слива, като използва термините неслитно (αςυγχυτως) и неизменно (ατρεπτως), които впоследствие ще влязат в основата на знаменитото вероопределение на Халкидонския (ІV Вселенски) събор – 451 г. Логосът и човешката природа образуват една личност, защото ипостаста на Логоса след Боговъплъщението става една ипостас и за Божествената, и за човешката природа. Мια φυσις той разбира като една ипостас, едно лице, един Христос, един въплътен Логос, подчертава единството на личността, а не единството на природите. С признаването на две съвършени природи у Христос св. Кирил им приписва, поради ипостасното им съединение, едно поклонение, защото Христос е една личност. Не може еднатга природа у Него да заслужава поклонение, а другата – не. Ние се покланяме на Словото Божие, с Неговата собствена плът, като на Един. Именно този Единен Христос е носител както на Божествените, така и на човешките прояви. Макар че Богж не може да страда, то Логосът е страдал със собственото Си тяло. Той е роден от св. Дева Мария, затова тя е истинска Богородица, а Той – разпнат Бог. Поради ипостасното съединение на двете природи у Христа плътта и кръвта Христовив св. Причастие могат да ни дават божествен живот79.

Въпреки някои неточности в учението си св. Кирил бележи епоха в развитието на христологическата православна мисъл, като с право е сочен като стълб на Православието в борбата му срещу несторианството.

ХРИСТОЛОГИЯТА НА НЕСТОРИЙ

Несторий е роден ок. 381 г. в гр. Германикия, провинция Киликия, близо до р. Ефрат, в западната част на Сирия. Предполага се, че е с персийски произход80. Съществуват две мнения: 1. На Филоксен Иераполски (485-523), че той е братовчед на Теодор Мопсуестийски и 2. На Бар Салиби (ХІІ в.), че е братовчед на блаж. Теодорит Кирски, но и двете твърдения не са доказани. Бил е ученик на Теодор Мопсуестийски и разпространител на учението му. Твърде млад постъпил в манастир „Св. Евпрепий” в Антиохия. След това станал дякон и презвитер в катедралния храм на града. След смъртта на Сисиний (426-427) бил ръкоположен за Константинополски архиепископ (10.ІV.428), като от катедрата започнал да проповядва еретическите си идеи. Известен бил със строгия си монашески живот и отлични ораторски способности. Проявил се с ревностното си гонение срещу еретиците. На петия ден след ръкоположението си заповядал да бъде подпален един ариански храм в града, по повод на което си спечелил прозвището „подпалвач”. Малко след това разпръснал и македонианската и четиринадесетническата (квартодециманската) общности, а новацианите се изплъзнали от преследванията му единствено благодарение на мощната подкрепа, която имали в двора на императора. Ревностно се борил и срещу аполинарианите. Симпатизирал на пелагианите заради рационалистическата тенденция на тяхното учение, която се доближавала до неговия начин на мислене, заради което си навлякъл гнева на Римския папа Целестин (422-432). След като заел катедрата Несторий се обявил против употребата на термина Θεοτοκος, което станало повод за започване на несторианския спор, довел до неговото (на Несторий) осъждане от ІІІ Вселенски събор. След като бил свален от катедрата, той помолил да му се разреши да се завърне в манастира „Св. Евпрепий”, но монасите се възпротивили. Тогава бил изпратен на заточение в Петра – Арабия. Всички негови имоти били конфискувани. После бил преместен в един оазис в Египет, където получил протоколите от ІІІ Вселенски събор. Там той написал две апологии – „Трагедия” и „Книга на Ираклид от Дамаск”81. След това избягал в Панопол, а оттам в Елефантина Тиваидска, където умрял ок. 451 г. Информацията на Евагрий82, че е  умрял от рак на езика, не е потвърдена. Повечето от съчиненията му са унищожени. Запазени са само откъси от 15 негови послания и 30 проповеди83.

На Запад, особено сред протестантския свят, отдавна се чували някои гласове в посока оправдаването на Несторий. Мартин Лутер пише, че Несторий не е бил много умен и не добре запознат със съчиненията на блаж. Августин. Твърди се, че той е най-невнният от вмснички еретици (Paul Tillich), че неговата христология е най-пълна и най-ясно (Pittenger), че ако би взел участие в Халкидонския събор (451 г.), той би станал стълб на Православието (Loofs). Но с откриването  на апологията му (през 1895 г.) станало ясно, че Несторий останал до края на живота си верен на еретическите си идеи84.

Богословските му възгледи не са оригинални. Той е бил последовател и ревностен разпространител на учението на видните антиохийски богослови Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски, като в качеството си на Константинополски архиепископ свързал ереста с името си. Несторий отричал двукратното раждане на Логоса – от вечност от Отца и във времето по плът от св. Дева Мария. Роденият от нея бил човек, а не Богочовек и по тази причина той не може да бъде единосъщен с Отца по божество. Логосът не е станал човек, а Се е вселил в човека Иисус. Двете природи у Христос остават безспорни, но разделени, като на всяка от тях като лична се приписват собствените й характеристики и прояви. Съединението между тях е само морално, относително (ενωσις σχετική). По този начин Несторий разделял Христос на два сина: Син Божи и Син Човечески – единият по естество, а другият – по осиновяване. Единството между тях се осъществява посредством пълното им морално покритие. Това е единството на мислите, желанията и чувствата, и оттам – единство на дължимите чест и поклонение. Неговото заявление, че той не разделя Христос на две лица, е в пълно противоречие с цялата му христологическа система и  е по-скоро опит за защита. Тези негови възгледи довели и до осъждането му.

ИЗБИРАНЕ НА НЕСТОРИЙ ЗА КОНСТАНТИНОПОЛСКИ АРХИЕПИСКОП И ПЪРВИ СМУТОВЕ ПО ПОВОД ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО МУ

След като на 24.ХІІ.427 г. починал Константинополският архиепископ Сисиний в столицата отново се разгоряла борба за катедрата му между привържениците на старите кандидати – столичният презвитер Филип и Прокъл, епископ на гр. Кизик. Прокъл бил ръкоположен за епископ от Сисиний, но не могъл да заеме Кизическата катедра поради протестите на местното население, че Константинополският архиепископ няма право да им назначава пастир. За да постигне помирение между враждуващите привърженици на Филип и Прокъл, император Теодосий ІІ (408-450)  решил да не удовлетвори стремежите на нито един от тях и да постави на катедрата необвързана личност, и то не от столицата. Изборът му се спрял върху Несторий, преазвитер на Антиохия, който се бил прочул с чистия си и скромен живот, ораторския си талант и ученост. Не липсвали и хора, които го обвинявали в гордост, честолюбие и стремеж към популярност, но фактът, че той произлизал от една и съща църква със св. Иоан Златоуст, когото дълбоко почитал, го правел, наред с другите му качества, приемлив кандидат. В резултат на това той охотно бил избран от клира и народа85. Възкачвайки се на катедрата той трябвало да се бори с двама силни противници в лицето на отстранените претенденти Прокъл и Филип. Сред част от гражданите също имало недоволство от чужденеца, като някои от тях дори прекъснали църковното си общение с новия архиепископ86. Характерни за това недоволство са пророческите думи на Ипатий, игумен на Руфиновия манастир в града, който бил известен със светния си живот, че новият архиепископ няма да управлява повече от три години и половина. За отбелязване, с оглед характера на Несторий, са и думите, произнесени от него при хиротонията му (10.ІV.428 г.), към императора: „Царю, дай ми земя, чиста от еретици, и в замяна аз ще ти дам небето; помогни ми срещу еретиците и аз ще ти помогна сращу персите”87. Встъпвайки в длъжността си, Несторий повел ожесточена борба против ересите, която, поради радикалните му възгледи и методи на действие, го довела до там, че сам изпаднал в ерес и бил осъден. Несторианският спор започнал в края на 428 г. когато един от дошлите с Несторий от Антиохия презвитери – Анастасий, която се ползвал с голямото му доверие (бил негов синкел), в една своя проповед се нахвърлил срищу отдавна употребяваното в Църквата определине за св. Дева Мария – Θεοτοκος (Богородица). Той казал: „Нека никой не нарича Мария Богородица, защото Мария била човек, а от човек е невъзможно да се роди Бог”88. Друг несториев привърженик – Доротей, епископ на Маркианопол, направо анатемосал всеки, който нарича св. Дева Мария Богородица89. Духовете били развълнувани. Несторий застанал на страната на Анастасий и в една поредица от речи и проповеди се апитал да защити общата им позиция, като наричал Божията майка Χριστοτοκος или Αντρωποτοκος, Θεοτοκος приемал само в литургически, но не и в догматически смисъл. Въпреки появилите се спорове и раздори в града, Несторий започнал все по-често да засяга този въпрос в своите ппоповеди. На Рождество Христово пред огромно множество богомолци в храма той обосновано изложил своето разбиране. Спорът за Θεοτοκος разделил на две цялото население на Константинопол. Висшето общество и императорският двор подкрепяли Несторий, докато народът, монасите и част от клира се обявили срещу него. Шумните дискусии и безредиците следвали една след друга. Срещу Несторий открито се обявил и Прокъл. На 25 март 429 г. (Благовещение) той, в присъствието на Несторий, произнесъл проповед, в която с точност се определяло учението на Православната църква по христологическия въпрос. Без никакво съмнение Прокъл наричал св. Дева Мария Θεοτοκος, указвал, че тя е „единствен мост между Бога и човеците”, твърдял, че „от жена се роди Бог”, че „не човек се обожествява, а Бог се въплъщава”90. Срещу Несторий се обявил открито и риторът Евсевий (впоследствие епископ на Дорилея), който веднъж прекъснал една от проповедите на Несторий с думите: „Това предвечно Слово за втори път се роди”91, и го обвинил в лъжа и богохулство. Скоро след това върху вратата на храма била закачена прокламация (цатор се смята същият Евсевий), в която Несторий бил обвинен като еретик и привърженик на Павел Самосатски92. Монасите в Константинопол вдигнали бунт срещу Несторий и няколко от тях, които отишли при него да искат обяснения, били затворени. Несторий се оплаквал, че враговете му го заплашвали, че ще то хвърлят в морето и затова предприел репресивни мерки (низвергване, бичуване, затвор и заточение) срещу тези от тях, които били под негова юрисдикция. Споменатият игумен Ипатий заличил името му в диптихите, а народът, под ръководството на монасите, искал веднага свикването на вселенски събор, като се оплаквал с думите: „Цар имаме, но епископ нямаме”. Император Теодосий ІІ застанал на страната на Несторий, а неговата сестра Пулхерия – на страната на противниците му. Въпреки всичко това, нещата все още били под контрол. Спорът се изострил и задълбочил особено много, когато в него, движен от различни подбуди, с цялата си енергия се намесил св. Кирил Александрийски.

____________________

73. Подробности вж у Мейендорф, Введение в святоотеское богословие, с. 256.

74. Ibid., с. 257.

75. Ibidem.

76. Събрани са у Migne, PG, t. 68-77. Подробно описание и класификация на съчиненията му вж. у Коев, Op. cit., с.105-106; ср. Мейендорф, Op. cit., с. 258.

77. Лебедев, Op. cit., с.164.

78. Коев, Op. cit., с.111-112.

79. Серафим, Op. cit., с.16.

80. Глубоковский, Н. Н., БлаженньІ Теодорит, епископ Кирский. Его жизнь и литературная деятельност, т. І, с. 62-62.

81. Надписани са под чуждо име, защото имало заповед съчиненията му да бъдат изгаряни; ср. Поснов, Op. cit., с.403-405.

82. Historia ecclesiastica, у Migne, PG, t. 86, col. 2444; ср. Софоний, еп. Исторический очерк несторианизма от его появления в V веке до настоящаго временир с. 8.

83. Коев, Op. cit., с.108.

84. Поснов, Op. cit., с.228.

85. Робертсон, Op. cit., с.407.

86. Болотов, Op. cit., с.180.

87. Цит. по Коев, Op. cit., с. 99.

88. Поснов, Op. cit., с. 397.

89. Болотов, Op. cit., с.179.

90. Текста на тази проповед вж. у Migne, PG, t. 65, col. 680-692.

91. Ср. Migne, PG, t. 67, col. 41.

92. Текста вж. у Mansi, ІV, 1008-1012.

Следва…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s