Образът на пастира според св. Йоан Златоуст – продължение 6

з) благоразумие и съобразителност

Немощните и разслабените, а най-много предадените на светски удоволствия – говори св. Йоан Златоуст, – ако бъдат отклонявани от греховете си, постепенно могат до известна степен да се освободят от завладелите ги пороци, но, ако някой им предложи изведнъж да ги вразумява, той ще ги лиши и от най-малко поправяне. Душата – продължава св. Йоан Златоуст, – посрамена с принуда, макар и само веднъж, пада в нечувствителност и след това вече не слуша и кротки думи, не се прекланя и пред заплашвания, не се трогва и от благодеяния и е много по-лоша и от онзи град, който пророкът кори с думите: „Но ти имаше чело на блудница – изгуби срàма“ (Иер. 3:3). Затова свещеникът трябва да проявява много благоразумие и да има много очи, за да наблюдава от всички страни състоянието на душата. Потребна е голяма предвидливост у пастиря, та църковният имот нито прекомерно да се уголемява, нито да се довежда до оскъдица, а всичко събрано незабавно да се раздава на бедните, пък и от доброволните приноси на народа да се събират църковни съкровища. Така също, за да се приемат бездомници и да се лекуват болни, колко парични разноски, старание и благоразумие трябва да имат попечителите? Тук са необходими и по-големи разходи, затова попечителят трябва да събира средствата с кротост и благоразумие, за да предразполага богатите да правят пожертвуванията си доброволно и без съжаление, та, като се грижи попечителят за немощните, да не огорчава душите на пожертвувателите. А усърдие и ревност тук трябва да се показват много повече, защото болните по свойството си са раздразнителни и безгрижни; ако не се полага във всичко голяма попечителност и грижливост, достатъчно е и малко нещо да се пропусне, за да причини голямо зло на болния. Ако свещеникът не посещава всеки ден къщите, от това произлизат неизразими недоволства, защото не само болните, а и здравите желаят той да ги посети, подбуждани не от благочестие, а по-скоро от желание за чест и уважение. Ако пък се случи, че някаква нужда застави свещеника, за общото благо на Църквата, по-често да се вижда с някого от по-богатите, по-силните хора, с това веднага си навлича упрек за угодливост и ласкателство.

Свещеникът се готви не за един вид борба. Тази борба е разнообразна и се води от различни врагове. Всички врагове не действат с едно и също оръжие и гледат да ни нападнат не по еднакъв начин. Затова който води борба с всички, трябва да знае подбудите, по които действат враговете: да бъде и стрелец, и редник, пълководец и началник, пехотинец и конник, да знае да се бие и по море, и под стени. Във военните битки според това на кого каква работа е определена, така и отблъсва той настъпващите врагове, а тук, в Църквата, не е така: ако този, който иска да побеждава, не е запознат с всички части на това изкуство (спасение на душите), дяволът и през една малка част ще съумее да преведе своите грабители и да разграби овцете. Няма да е обаче така, ако дяволът усети, че свещеникът излиза с пълно знание и е добре запознат с всичките му коварни замисли. И така, трябва добре да се пазим отвсякъде. Докогато градът е ограден от всички страни, дотогава той, намирайки се в пълна безопасност, ще се присмива на враговете, които го обсаждат, но, ако някой събори част от стената му, за него вече няма полза от тази стена, която го окръжава, макар че другите части са яки. Така и Божият град, когато отвсякъде го ограждат вместо стена съобразителността и предвидливостта на свещеника, всички опити на враговете са за техен срам и присмех, а живеещите в града остават невредими. Каква полза, ако свещеникът се бори добре с езичници, а го опустошават юдеи? Или, ако надвива едните и другите, а го разграбват манихеи? Но защо да изброявам – пита св. Йоан Златоуст – всички дяволски ереси? Ако свещеникът не умее да отблъсва всички тези ереси, вълкът може и чрез една да погълне много овце. Във войната от стоящите (за бой) и биещите се войници винаги трябва да се чака или победа, или поражение, а тук е съвсем иначе. Често битката с едни дава победа на такива врагове, които отначало не са се били и никак не са полагали труд, а спокойно са си седели. Който няма в тези работи голям опит, като порази себе си със собствения си меч, става смешен и за приятелите, и за враговете. Тук предстои голяма опасност, труден и тесен път, заобиколен от две страни със скали и не малък страх да не би някой, като иска да порази един, да бъде поразен от другиго.

А какво да каже човек – продължава св. Йоан Златоуст – за вътрешните разпри, за домашните врагове, които предизвикват празни и неразрешими въпроси? Те не са по-малки от външните нападения, а още повече труд създават на наставника. Едни от любопиство напразно искат да изследват такива неща, които е невъзможно и безполезно да се знаят; други пък искат от Бога сметка за съдбите му и се силят да измерят тази голяма бездна, а в Св. Писание се казва: „Твоите съдби са велика бездна“ (Пс. 35:7). Такива, които да се грижат за вяра и живот, ще се намерят малцина, но има много повече, които изследват и търсят това, което не може да се намери и търсенето на което оскърбява Бога. Когато употребяваме големи усилия да познаем това, което Бог не е искал да ни открие, ние и не го узнаваме (защото как можем да го узнаем, щом не е угодно на Бога?) и заради любопитството си сами се подлагаме на опасност. При това този, който почне властно да затваря устата на изследващите недостъпните неща, става причина да го укорят в горделивост и невежество. Затова свещеникът трябва да действа с голямо благоразумие, за да отклонява другите от нелепите въпроси и сам да избягва горните обвинения.

Пастирят, според св. Йоан Златоуст, не трябва да пренебрегва народната мълва. Той трябва да се старае не само да премахва и възспира лошата мълва, но и да предвиди навреме откъде би могла да произлезе тя, отрано да унищожава причините за появяването й и да не чака да се появи и разпространи, защото тогава не е вече лесно да я премахне.

В потвърждение на мисълта си, че свещеникът трябва да бъде съобразителен, св. Йоан Златоуст се спира на думата „трезвен“ в посланието на св. апостол Павел до Тимотея (1 Тим. 3:2) и я тълкува в смисъл, че свещеникът трябва да бъде предвидлив, да има от всички страни хиляди очи, да бъде проницателен и да не помрачава своя умствен поглед. Който излиза на това поприще (свещенството) – говори на друго място св. Йоан Златоуст, – той трябва да проявява голямо благоразумие. При уреждането на човешките дела понякога се изисква наставление, а понякога заповед. Затова, ако свещеникът би започнал да заповядва там, дето трябва да учи, би заслужил осмиване. И обратно: ако той би започнал да учи там, дето трябва да заповядва, би се случило същото. Свещеникът е длъжен и да заповядва, и да говори с власт, а не винаги да учи. Който има външна (гражданска) власт, той, като управляващ със силата на закона и по необходимост, не винаги справедливо се съобразява с желанието на подчинените, но който трябва да началства над човеци, подчиняващи му се доброволно и чувстващи благодарност за неговото управление, той, ако постъпва във всичко само по свое желание и на никого не дава отчет, ще направи своето управление насилствено, а не народно.

И така, свещеникът трябва да бъде твърде благоразумен и опитен в много работи и да знае всички житейски прояви не по-малко от тези, които се движат в света.

и) личният живот на свещеника: чистота, целомъдрие, непорочност, духовна красота, благочестие

Личният живот на свещеника е едно, при това извънредно действие, средство за въздействие на пастиря върху пасомите. Словото за спасението, произнесено от църковната катедра или в лична беседа с хората, може тогава да се окаже действено, когато животът на свещеника съответства на неговите поучения. По този въпрос св. Йоан Златоуст е извънредно настойчив. Животът на свещеника според него трябва да бъде огледало за народа. Ако животът му бъде действително добродетелен, това ще бъде най-доброто средство за нравственото ръководство на паството. Следователно, само думите са недостатъчни, но, обладавайки велика и доблестна душа, свещеникът е длъжен да вдъхновява пасомите си с примера на собственото си любомъдрие. Примерът на добрия живот е особено необходим за проповед и всред невярващи. Сега не всичко вярват – казва св. Йоан Златоуст,  – понеже делата на християните не са добри. Затова пастирят е длъжен в живота си да бъде пример на търпение и да бъде по-светъл, отколкото всякакъв светилник и да води безукорен живот, така че всички да гледат на него и според неговия живот да устройват своя живот. Животът на свещеника винаги е на показ и всичко, което той би извършил, се подхвърля веднага на обсъждане: разсърди ли се той, засмее ли се, доспи ли му се – явяват се много недоброжелатели, които го подиграват, много съблазняващи се, които, спомняйки си бившите свещеници, осъждат сегашния. Свещеникът е също така човек, както и всеки друг християнин, но за него е по-трудно, отколкото за всеки друг да достигне царството Божие. Не мисли – говори св. Йоан Златоуст, – че измежду свещениците има много спасяващи се, напротив: има много повече загиващи и то поради това, че за това дело са необходими велики души. На пастиря са необходими хиляди очи от всички страни. Затова гибелта и на една душа само съставя такава загуба, каквато никакво слово не може да изрази. „Но бъди образец на верните в слово, поведение, любов… вяра, чистота“ (1 Тим. 4:12), тоест във всичко пастирят трябва да дава със себе си пример за добри дела. Да бъде сам първообраз в живота, явявайки се пред другите като образ, като одушевен закон, като правило и устав за добър живот. Такъв трябва да бъде учителят.

А в писмото си от заточение до свещеник Руфин, част от което беше цитирана, св. Йоан Златоуст казва: „Аз съм уверен, че ти с помощта на молитвата, кротостта, търпението и обикновеното ти мъжество, само с появяването си ще обърнеш неприятелите в бягство, ще разпръснеш тяхната ярост, ще възвърнеш на наша страна онзи, който ни съчувства и изобщо ще направиш много добри неща“. „Знаеш ли – говори на друго място св. Йоан Златоуст – защо езичниците се отказват да ни вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, а не само с думи… И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земният живот за нас не е нещо повече, освен подготовка за вечния живот… Ти изменяш вече мисията, възложена ти от Христа. Ти вече не си сол на земята и ще бъдеш наказан за това, че си станал неосоляваща се сол“. И още: „Ако бихме съблюдавали заповедите Христови, ако бихме понесли добродушно обидите и насилията, ако, като бъдем укорявани, благославяхме, като бъдем оскърбявани, отвръщахме с добро, никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра“.

Свещенодействащият трябва да бъде чист, като такъв, който се е удостоил с такова велико служение, да бъде толкова чист, като че стои на самите небеса между тамошните сили. Душата на свещеника трябва да блести от всички страни с красота, та да може и да радва, и да просвещава душите на тези, които гледат на него.

Християнската църква, по думите на св. апостол Павел – говори св. Йоан Златоуст, – е тяло Христово (Кол. 1:18) и този, на когото то е поверено, е длъжен да го поддържа в голямо благосъстояние и превъзходна красота, навсякъде да гледа да не би някакво петно или порок, или нещо подобно (Еф. 5:27) да повредят нейната хубост и благолепие. Ако и борците имат нужда от лекари, и ръководители, и строг начин на живот, и непрестанно упражняване, и от много други предпазни мерки (защото някоя дреболия, оставена от тях без внимание, разсипва и събаря всичко), то тези, които са приели върху си грижата за това тяло (Църквата), което води борба не с тела, а с невидими сили, как могат да го опазят без повреда и да го запазват здрав, ако нямат добродетел много по-голяма от човешката и не знаят всяко полезно за душата лекарство?

Високото и отговорно пастирско служение изисква нравствена чистота и възвишен нравствен живот от страна на тези, които се посвещават на това служение. Свещеникът – казва св. Йоан Златоуст – трябва да има душа по-чиста от слънчевите лъчи, за да не го напуска никога Св. Дух и за да може да каже: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Ако живеещите в пустинята, които са се отдалечили от града, от пазара и от тамошния шум, винаги се намират като че ли в пристанище и се наслаждават с тишина , ако те не се решават да се доверяват на безопасността на своя живот, а вземат и други предпазни мерки, като се ограждат от всички страни и се стараят да говорят и вършат всичко с голямо внимание, за да могат смело и с истинска чистота да пристъпват към Бога, доколкото позволяват човешкиите сили, то каква сила и твърдост трябва да има свещеникът, за да пази душата си и от най-малката нечистота и да запази неповредена духовната си красота? На него е необходима много по-голяма чистота, отколкото на отшелниците, а на когото е нужна по-голяма чистота, на него предстоят и повече случаи да се опетни, ако с постоянно бодърстване и с голямо напрягане на силите не направи душата си недостъпна за това. Хубостта на лицето, приятността на телодвиженията, стройното ходене, нежността на гласа, боядисването на веждите, изписването на страните, заплитането на къдрите, скъпоценността на дрехите, разнообразието на златните украшения, красотата на скъпоценните камъни, благоуханието на мазилата и всичко друго, от което се увлича женският пол, може да смути душата, ако тя не бъде яко оградена със строго целомъдрие. Между хората много нещо може да отслаби  ревността на душата и да спре стремежа й към Бога – преди всичко разговорът с жените. Предстоятелят, който пасе цялото стадо, не може да се грижи само за едната му част – мъжете, а да нехае за другата – жените, които особено имат необходимост от по-голяма грижа, понеже по-лесно са склонни към грях. Но който е приел свещенството, трябва да се грижи и за тяхното здраве, ако не по-голяма, поне в равна мярка. Длъжен е да ги посещава, когато са болни, да ги утешава, когато са наскърбени, да мъмре тези, които се предават на безгрижност, да помага на утеснените. Но при изпълнението на това лукавият ще намери много пътища, за да нападне, ако някой не се огради със старателна отбрана. Погледът не само на невъздържаната, а и на целомъдрената жена поразява и смущава душата. Ласките измамват, почестите поробват и пламенната любов става причина за безброй злини върху тези, които неправилно се ползват от нея. Затова към другите качества, които трябва да притежава свещеникът, св.Йоан Златоуст причислява и непорочността. Св. апостол Павел – говори св. Йоан Златоуст – като казва, че епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, не въздига това в качеството на закон, без който той като че ли не може да стане епископ, а само поставя предел на неумереността, защото на юдеите било позволено да встъпват във втори брак и в едно и също време да имат по две жени. Като казал „непорочен“ – продължава св. Йоан Златоуст, – апостолът с това изтъкнал всяка добродетел. „Младите увещавай като сестри, с всяка чистота“ (1 Тим. 5:1). Не само казва апостолът – пояснява св. Йоан Златоуст, – че трябва да считаш за грях събирането с млади жени (девици), но трябва даже да не даваш повод за подозрение. Понеже чрез беседите с млади жени трудно се избягва подозрението, а между това свещеникът трябва и това да върши (тоест беседването), затова апостолът добавя – „с всяка чистота“, показвайки с това, че с тях трябва да се говори с всяка чистота. Чрез  Тимотея – забелязва св. Йоан Златоуст – апостолът говори на целия свят. Оттук всички могат да си извадят заключението какъв трябва да бъде презвитерът, за да не даде повод за подозрение на тези, които биха поискали да го клеветят.

Свещеникът трябва да обладава способността да запази своята душа чиста от всякаква нечистота, да запази неповредена свойствената й духовна красота, да бъде готов за много изкушения, които неизбежно ще срещне по пътя си и да бъде увенчан със съвършена безупречност и святост.

Следва…


Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s