Образът на пастира според св. Йоан Златоуст – продължение 3

Свещеникът, според св. Йоан Златоуст, трябва да принадлежи на всички и да носи тежестите на всички, да бъде любомъдрен и мъжест вен, за да умее, при нужда, да полага душата си за своите овце. По това се отличава добрият пастир от наемника.

Задълженията на пастирите са различни. Като продължители на Христовото дело, те са длъжни да издигат живота на света до идеала на истинското християнство, за съществува нето на която цел те не трябва да странят от живота на света, а са длъжни да го познават не по-лошо от пасомите. Епископът трябва да управлява паството си властно, да управлява така, че да му се подчиняват доброволно и да му бъдат благодарни за това. Той трябва да има грижи за всички, за всяка вярваща душа, заради което той не трябва да се бои дори от самата смърт. Истинското пастирство – утвърждава св. Йоан Златоуст – е подобно на мъченичество и затова Христос, поверявайки Своето стадо на добрия пастир, пита го, заедно със св. апостол Петър: „Обичаш ли ме?“, тъй като управлението на Христовото стадо е преди всичко проява на любов към самия Господ Иисус Христос.

Пастирът не бива да забравя, че е приел върху си най-високо служение и затова той носи пред Бога голяма отговорност за себе си и за своите пасоми. Даже добродетелно прекараният личен живот не освобождава свещенослужителите от страшната пастирска отговорност, тъй като от тях ще се поиска всичко за погубеното стадо. Свещеникът може добре да е устроил своя личен живот, но ако той не се грижи с необходимото усърдие за тези, които са поверени на неговите грижи, той ще отиде, заедно с порочните, в геената и, макар невинен за своите дела, ще погине за беззаконията на другите, ако не изпълни както трябва всичко, което се отнася до него. Пастирът постоянно трябва да живее в скръб за своето паство, тъй като не може да остане равнодушен към гибелта на тези, които са му поверени. Знаете ли – пита св. Йоан Златоуст – мъките на душевното рождение? Изпиталият това рождение би желал да се разпадне на хиляди части, отколкото да види, макар и един от родените от него, да загине и се разврати.

Макар и в изгнание, св. Йоан Златоуст не е преставал да се грижи за пастирите в техния труден подвиг. Оттам, от своето изгнание, той изпращал насърчителни и утешителни писма до епикопите и духовниците, които скърбели за неговото заточение, а също и на своите привърженици, които били подхвърлени на жестоки преследвания, задето отказали да признаят самозваните негови приемници. В тези писма, които представят св. Йоан Златоуст като истински пастир, полагащ душата си за своите овце (Иоан 10:11), и в които той показва как трябва жертвено да се служи на своите ближни, светителят също подчертава голямата трудност, с която е свързано пастирското служение, особено срещу пристъпите на сатаната. Така например, в писмото си до свещеник Руфин, той пише: „Когато е мирно време и нямаме насреща си врагове лесно можем да учим онези, които искат да се катехизират във вярата, но да застанем мъжествено, когато дяволът беснее и демоните се въоръжават, за да изтръгнем хората от неговите редове и да не допускаме на други да падат в ноктите му, това е вече работа на доблестен мъж, на душа, която бодърства, това е вече дело на твоя висок и недремещ дух, това е вече дело, достойно за безброй венци и големи награди, това е вече апостолство“.

В друго писмо, до свещеник Теофил, писано в 404 година по пътя за Кукуза, св. Йоан Златоуст също наставлява и окуражава: „Не допускай – казва той – да те овладее окончателно отчаянието и да те доведе до безмълвие. Разкъсвайки неговата мрежа, като лека паяжина, застани бодър начело на своя строй и докарай в смущение враговете със смелостта и неустрашимостта си. Днешното време е време за печелене слава и за велики изгоди. Не може търговецът да си пренесе стоката, когато седи на брега. Той е длъжен да преплува пространни морета, да се бори с вълните, да премери силите си с глада и с морските животни, да понася много други трудности. Помисли за това и като имаш предвид, че сегашното бедствено време е време за припечелване на изгоди, велика слава и неизказани награди, разпери крилете на своя дух, отхвърли от себе си унинието и с бодра лекота прехвърли по цялата фаланга, като сдружаваш, поощряваш, възбуждаш, укрепваш всички и като засилваш общата ревност“.

В друго писмо – до епископите, свещениците и дяконите, арестувани в Халкидон, писано, навярно, по пътя за Кукуза, в 404 година, св. Йоан Златоуст съветва и утешава вързаните в окови затворници: „Вие сте блажени и със своите окови, и с онези чувства, с които понасяте затвора, като по този начин показвате апостолско мъжество. Също така и апостолите са били бити, преследвани и затваряни в тъмници и всичко това те са понасяли с велика радост и то в това време, когато са проявявали грижи за цялата вселена (има предвид държавата, Римската империя, б. а.). Ето защо, усърдно моля любовта ви и в това отношение, за да не оставате назад от тях, но колкото повече вашите страдания ви причиняват болки, толкова повече покажете усърдие в непрекъснатата грижа за църквите по цял свят, за да се подобри сегашното им положение и да не изоставяте надеждата си, когато гледате своята малобройност и всеобщото преследване. Вашите страдания ще ви спечелят по-голямо дръзновение у Бога, следователно ще ви предадат и повече сила“.

В писмото си до епископа на Медиолан Венерий, писано, както се предполага, в 406 година, св. Йоан Златоуст моли и настоява за увеличаване на усърдието в грижите за църквите, въпреки появата на нови затруднения: „Вашето мъжество, прямота и свобода на речта в защита на истината всички знаехме и по-рано, но сега по-осезателно се показа във вас братолюбие, любов, голямо внимание, живо съчувствие и грижа за работите на църквите. Изкусният кормчия се познава във време на буря в морето, добрият лекар – когато има епидемия, също така и доблестният мъж – в трудно време… Но понеже онези, които произвеждаха и сега произвеждат смутове, дойдоха до такова безумие, че не само не се срамуват от своите по-раншни действия, но се подвизават с нова сила на същото поприще, то аз ви моля всички: усилете своите грижи и не само не отслабвайте усърдието си, но увеличавайте го все повече и повече, макар и да се явяват нови затруднения. Колкото повече трудове и усилия изисква извършването на доблестни и велики дела, толкова повече то заслужава награда съобразно извършените дела. Всеки, казва блаженият Павел, ще си получи наградата според труда си (1 Кор. 3:8). Многочислеността на трудовете, следователно, не трябва да ви отчайва, защото колкото повече растат изкушенията, толкова повече се увеличават венците и се умножават наградите, приготвени за вас заради тези добри подвизи“.

В друго писмо, писано навярно в 406 година, също в заточение, „До епископите“, св. Йоан Златоуст съветва последните да не се отчайват, но да бъдат бодри. „Жестоки и разнообразни смутове обхванаха източните църкви, но усърдието, което вие вложихте, за да ги отстраните, е също велико и изобилно…Не само ние, но и всички в света, ви прославят и величаят за това, че при голямата отдалеченост от местожителството си, вие не се оказахте сравнително по-равнодушни от другите, но взехте такова голямо участие от своя страна, като че сте били на самото място, дето е станало събитието и със своите очи сте видели извършените беззакония. Нищо не значи, че първите виновници на тези беди не искат да се откажат от своето осъдително напъване и от своята неразумна борба: това не трябва да ви смущава и да ви лишава от бодрост. Колкото е по-голям трудът ви, толкова по-значителен ще бъде и венецът, който Бог ще ви определи“.

Най-после в писмото си до свещеник Руфин, за което вече бе споменато, св. Йоан Златоуст, макар и в заточение, не престава да проявява удивитеилна загриженост за църковните дела, указвайки с това, че и пастирите, неговите следовници, не трябва да прекъсват грижите си за тези дела при каквито и трудности да се намират. „Получихме сведения – пише той, – че във Финикия пак се е разгоряло злото и беснотата на езичниците се е много усилила: много монаси били ранени, а някои от тях дори избити. Толкова по-настоятелно те убеждавам да заминеш нататък по възможност веднага и да застанеш в бойна редица… Отивай, моля, веднага и като пристигнеш там, пиши ни. Щом узнаем, че ти си пристигнал във Финикия, ние ще се успокоим, ще отхвърлим грижи и няма повече да се опасяваме… Да, пиши ни постоянно и дори преди да пристигнеш във Финикия, пиши, колкото е възможно по-често от пътя… Пиши ни, ако е възможно от всяка станция… Ние тъй се безпокоим, тъй сме загрижени за тамошните дела, че искаме да получаваме от тебе сведения ежедневно… Бъди уверен, че ние не ще пожалим в такъв случай никакви усилия, нито свои, лично, нито на другите, безразлично чрез кого действаме и, ако ли, за да ти доставим всички удобства, би имало нужда да пишем десет хиляди писма в самия Цариград, ние не ще се откажем от това. Като имаш предвид нашето усърдие, покажи и ти от своя страна старание и неуморност… Ти виждаш с каква готовност се изпълнява всичко, което зависи от нас. Потруди се да довършиш всички още без покрив останали църкви, преди да е настъпила зимата“.

И така, поелият върху си тежкия пастирски дълг не трябва никога да забравя, че той е труден и отговорен, което св. Йоан Златоуст не скрива от тези, които се готвят за пастири на Христовото стадо, но затова пък те имат велики примери и образци за подражание в лицето най-първо на нашия велик Пастиреначалник – Господ Иисус Христос и после на светите Отци и Учители на Църквата.

Следва…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s