Неочаквано остър звън и силно скърцане смутиха мисълта на Иасон, който си припомняше всичко, отпреди два дни. Отваряха съседната тъмница. Изведоха някого, а след малко всичко утихна.Иасон отново се върна в спомените си. Тъкмо започна да говори, когато неочаквано известиха, че идват бързи пратеници от Рим. А така му се искаше да разкаже всичко на своя приятел! Вместо това, затвориха го в тъмницата и вече втора нощ се намира сред една непривична обстановка – мръсно, влажно, пропито с дъх на урина и на нечистотии. Два дни и две нощи. Тежко е на всички – особено на Иасон. Другарите му се възмущават, той вътрешно също, но не се издава. Вместо това търпи, чака. По-скоро да е на свобода, за да отиде на юг – къде? Атина или Коринт. Така му съобщи Павел на раздяла. Ще посетят може би и двата града. Но кога? Няма значение. Той ще отиде там, защото в Атина и Коринт е в свои води – както тук. Ех, дано се срещне с този свой, така неочаквано появил се сродник! Да, Павел, въпреки незначителния си ръст, вдигаше планини! Той говореше ясно, отсечено. С малко думи, много говореше – особено на сърцето! В Иасон и другите, които го слушаха, се раждаше едно ново чувство, тиха радост! Иасон чуваше някаква музика, изпадаше в непознат унес! Особено когато Павел говореше за Иисуса. Да, трябва на всички хора да се разказва за това, което говорят четиримата! Лука го нямаше в Солун, но той сигурно беше някъде наблизо и може би също говори за Иисуса. Трябва, трябва всички да научат за Този Човек! Вярно, не всичко успя да разбере, защото неговите сънародници, вбесени, ги нападнаха. Но Павел, Сила и Тимотей навреме бяха скрити, а сега може би пътуват за Атина или Коринт. Те вършат своята работа, Иасон го чувства. Не може да го разбере още, но там, в Атина или Коринт, всичко ще проумее. Лукреций му каза, че Солун не е пламнал от тази нова проповед, но не е така. Много евреи, немалко елини, а също така около двадесетина римляни, започнаха да споделят новите разбирания. Няколко нощи идваха в къщата му, за да слушат Павел и другарите му и той успя да ги преброи. А какво ставаше у тях? Павел обикновено говореше, по някой път даваше предимство на Тимотей и Сила. Тримата приказваха вдъхновено и възторжено за тази нова вяра с цялата дълбочина на сърцата си; за Иисуса Христа, Който възкръснал от мъртвите там, край Иерусалим, преди осемнадесет години и половина; заради Когото, те, тримата, кръстосват близки и далечни страни. Но не: Павел веднъж им каза, че са повече! Те са били една шепа хора в началото, но сега, може би са вече над сто проповедници, които възвестяват за Христа. Иасон разбра през този незабравим месец, че те бяха тясно свързали живота си с живота на Онзи, Който – както му каза Павел – дойде от Небето на земята и с блясъка на това учение – което той, Иасон, ще овладее, само да излезе оттук! – затъмни славата на всички най-блестящи философи, учени, оратори, завоеватели! Да… Иисус, Който умрял и възкръснал – нещо, в което той вярва като фарисеин. Павел говореше, че Той не е обикновен Човек, а Бог, въплътил се, за да изкупи човечеството от греховете му; да спасява всички хора от тяхната духовна злочестина и да им даде възможност да станат чеда Божии.

Той дойде, говореше Павел, да научи хората да не робуват вече на греха, а да стигнат от простосмъртност до безсмъртие и да могат, бидейки обикновени хора, не само да вършат дела, надвишаващи човешките възможности, но и да растат безкрайно в съвършенствата в богоуподобяването! Ние, продължаваше той, нямаме своя собствена философия, с която да оставим имената си на следващите поколения. Но прегърнахме мъдростта на Христа, мъдрост ослепителна със своята небесна красота, пленяваща със своята божествена възвишеност и облечена в толкова обикновени думи, че да могат и най-мъдри, и най-прости еднакво добре да я разбират, при условие, че се смирят пред нейните божествени дълбочини. Ние нямахме ораторски спосоности, но получихме от Христа уста и премъдрост, на която никой не може да противостои! Нямаме и завоевателски талант, но постепенно побеждаваме света, защото получихме от Бога такава сила, която с видимото си безсилие и гола невъоръженост прекатурва насилието, покорява царствата на мрака и въдворява доброто в сърцата!

Така, в този дух прикаозваше по цели часове Павел, а Иасон и другите, покорявани от духовната му мощ, чувстваха как овладява техните съвести и със средствата на убеждението и на някакво необяснимо топло въздействие, пленява техния разум.

Особено впечатление му направи личната изповед на Павел, която той направи една вечер пред него. Както винаги, уморен от деня, Иасон си почиваше. Но не както по-рано, а с Писанията. Неговите гости се прибраха след обиколка из града. Иасон стана да ги посрещне, като се опита да скрие Закона и пророците. Ала  така и не можа. Беше го срам, че дълги години свещената Тора и всичко друго, останало от техните деди, не бе отварял, а увлечен от динамичния търговски живот, трупаше състояние, печелеше приятели и име. И сега, вече десети ден, вечер, отделяше време за Писанията, преди да слуша словата на Павел. Но той забеляза Закона и пророците. Смутен, Иасон гледаше притеснено в пода.

„Напълно те разбирам, Иасоне – рече Павел. – Ти вече спомена, че си забравил Закона, а сега те виждам да си го припомняш. Но моля те, не бъди фанатик, а внимателно чети това, което има отношение към Господа Иисуса Христа. Но аз не бях като теб, а с пламенно ревностно сърце. И твоето трябва да стане такова, но към Христа! Аз не Го познавах. Душата ми бе в плен на заблудата. Изучен точно по закона отечески, добре образован, вместо да повярвам в Месия, за Когото писа Моисей и говориха пророците, станах враг на Христа. Неразумната ми ревност ме караше да преследвам жестоко християните, да ги влача вързани по затворите и предавам на убиване. За първия мъченик на новата вяра – Стефан – одобрих неговото убийство. Аз още повече се увличах от престъпления, наслаждавах се на делата си. И тъй, заминах за Дамаск с убеждението, че така най-добре служа на Бога и Му угаждам във всичко. В този най-главен град на Сирия трябваше да пленя тамошните християни и вързани да ги докарам в Иерусалим. Вече наближаваше пладне, Дамаск се виждаше почти. Изведнъж от небето ме огря силна светлина. Аз паднах и чух глас, който ме запита: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Попитах: „Кой си Ти, Господине?“ „Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и иди в Дамаск и там ще ти съобщят какво да правиш“ – ми каза възкръсналият Иисус. Моите спътници нищо не видяха. Бяха огряни от светлината и… толкоз! Аз отидох в Дамаск, останалото го знаеш. Събитието с мен пред този град е паметно! Аз не пропускам случай да го разказвам винаги. Утре е събота. Ще спомена за него в синагогата. Аз не съм очевидец на Господа, когато беше тук, на земята. Нито бях Негов слушател, ученик, спътник. Но знай – аз видях вече няколко пъти Иисуса! Видях Го възкръснал! Уверявам те: благовестието, което слушаш ти и другите, не е човешко, а откровение Христово! Това дава сила на моята проповед!“

Така, бавно вървейки между тъмничния изход и решетката, Иасон си припомняше всичко през този незабравим месец. Лично за себе си бе много доволен, защото тази вечна празнота в душата му, която го съпътстваше, сега като че бе запълнена. Той виждаше удовлетворение и в другарите си, в елините и римляните, които прогърнаха това ново учение. Не бе доволен само от едно – не можа да се кръсти. А за него настояваше Павел, който междувременно стори това с много от повярвалите. Иасон все отлагаше, а когато реши, че е дошъл моментът, ги нападна тълпата. Интуитивно предусещаше, че това е много важно и сам се укоряваше, че не го стори по-рано. Но време има. Само да излезе от тази проклета тъмница!

Иасон насочи мисълта си към Иисуса Христа. Вчера през нощта, той, обикаляйки, си представяше Неговия живот, общественото Му служение, смърт и възкресение. Сродникът му няколко пъти разказва тези събития – пред него и веднъж в синагогата. Макар и не очевидец, той допълваше в разказа си, че свидетели на всичко са били преките ученици на Господа Иисуса Христа, от които той, Павел, е черпел тези сведения.

Вчера и по-късно през нощта, Иасон дотолкова се срасна с Христа, че започна – може би от умората, а и от непрекъснатото умствено напрежение – отначало тихо, а по-късно и малко по-силно, да повтаря: „Искам и аз да Го видя!“ Другарите му отначало не обърнаха внимание, после му се присмиваха за тези – както сами казваха – глупави думи, а накрая започнаха да му се карат. „Млъкни!“ Това го чуваше неведнъж, но не можеше, защото мисълта му бе заета с Иисуса Христа, а после неволно повтаряше това изречение. Дори по едно време се усети, че завижда на Павел, който бе виждал възкръсналия Господ. Но бързо пропъди тази мисъл. Не, той не е достоен за такава среща! Пък и Сила и Тимотей му бяха казали, че Господ Иисус не се явява всекиму. Дори и те не са Го виждали, въпреки, че Му служат с пълни сили.

Но защо той, Иасон, да не започне нов живот, живот съобразно с повелите на Христа? Защо не се превърне в нов човек? Ето – примерът със сродника му е красноречив. А Иасон не е гонил Иисуса; даже когато слушаше за Него, вътрешно стана по-добър, по-честен и почтен. Трябва още мъничко усилие, та да стане това действителност! Търговията може да процъфтява и без него. Достатъчно служители и посредници има в цялата Империя, които вършат всичко добре. А той трябва да се обърне изцяло към Христа и само Нему да служи! Не знае как, но ще пита Павел, когото ще намери в Атина или в Коринт.

– Хей, Иасоне – изведнъж го стресна нечий глас, – защо не спиш?

Това бе Назарий, негов съсед, бивш стотник. Той бе малко по-щастлив, си помисли Иасон, защото Павел го кръсти. А гласно отговори:

– След малко ще легна. Спи, приятелю.

Назарий не отговори, защото се унасяше. А след малко спеше отново.

Иасон се приближи до другарите си. Шестима на брой. Сега тук са толкова, в града малко повече, но ще станат хиляди, като онези мравки, чиито мравуняк веднъж като дете унищожи. Тогава той дори се зарадва, но сега като се сети, разбра – колко ли голямо бедствие е било това за тези мравки! По подобие на тях ще започне неуморно, къртовски да работи сам. После ще станат повече, та да се стигне до момент, когато цял Солун, не – Македония, та дори светът, да заприличат на огромен мравуняк от християни! И ако се яви някаква сила, която иска да развали този мравуняк, те няма да ù разрешат! Да, няма, а ще се борят така, както неговия сродник, спътниците му и онези техни съмишленици-проповедници на Христа, които се трудят по други земи в Империята. А тази зла сила не трябва да се подценява! От духовна слепота и завист нейните оръдия са разпнали Христа! Те се появяват навсякъде, където се проговори за Иисуса; също и тук – в Солун! И то – негови братя юдеи! Не трябва да проявява малодушие и страх, а ако се наложи, ще търпи окови, тъмници, побои, бичуване, опасности от сънародници, римляни и лъжебратя!

Иасон се приближи до решетката и погледна навън. Там, на изток, леко поруменяваше. След по-малко от час ще съмне. Ще започне третия ден, дано да е последен!

Окрилен от тази мисъл, Иасон седна в ъгъла като затвори очи. Но не можа да се унесе. Пред погледа му бе тъмно, а като затвореше очи, също попадаше в някаква непонятна тъмнина. Накрая той се отказа от спането и отново се опита да си представи Голгота. Как ли е възкръснал? Какво ли впечатление е направил на учениците и близките Си? Сигурно огромно. За да се откажат от всичко и без страх да тръгнат в близки и далечни страни и да проповядват… Да! И той може би ще постъпи така, защото ако се увлече по търговията както преди, нищо няма да излезе!

Иасон стана и тръгна към изхода. Да, ще напусне Солун и ще се присъедини към Павел. Това ще е новото му призвание! С Павел ще обикаля навсякъде и ще сее новото учение, което ще овладее в пълнота. О, каква радост е това – да работиш за Иисуса и да Го обичаш, Него, Когото дори не си виждал! Но той вярва в Него, вярва!

Иасон се обърна и пое бавно към прозореца, заграден с решетка. Да, още малко и ще се покаже слънцето. Той вече трета сутрин ще го посрещне.

Изведнъж търговецът се спря. Той бе впил поглед там, където трябваше да се покаже слънчевото кълбо. Очите му широко се разтвориха. Устата му зашепна непонятни слова, а очите все тъй втренчено гледаха. Иасон не можеше да направи крачка напред. Побиха го тръпки. Там, срещу решетката отвън, се движеше някаква ослепителна светлина, сякаш самото небесно кълбо се бе откъснало и плуваше към тъмницата! А светлината се спусна и започна бързо да нараства, да се приближава. Около нея всичко просветляваше като през лъчист летен ден: дърветата трепваха, сякаш бърз полъх преминаваше край тях; птичките изхвръкваха от дървета и шубраци, проплесваха с криле и възторжено запяваха, като отново се смълчаваха, за да се поеме песента им от онези птички, към чието гнездо се допираше странната, докосваща се до земята светлина. Тя летеше, носеше се.

Иасон бе поразен! Изведнъж светлината премина през решетката и цялата тъмница бе огряна! И ето – светлината силно заблестя, спря се пред Иасон, който също бе огрян от нея. Той се разтресе от радост; от устата му, парализирана допреди малко, се изтръгна:

– Христе, Христе, Господи!!!

– Позна, Иасоне, това съм Аз, Иисус – чу слаб като повей на вятър кротък, ала пълен със скръб глас. – След два дни ще излезеш от тъмницата и ще отидеш в Берия. За там сега пътуват Павел и другите. Той ще те кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух. След това ще се върнеш в родния си град. В дома си ще намериш този папирус.

Макар че всичко блестеше, Иасон ясно видя папируса, Който Господ Иисус държеше в лявата Си ръка.

– Аз, Иасоне, те определих да ръководиш Моята Църква в Солун, която основа твоят сродник. Ще събереш пръснатото стадо и ще станеш непробиваем щит, защото отсега нататък дните ти ще бъдат само изпитание! А когато минат шест месеца, ще отнесеш папируса в Коринт. Там ще намериш Павел, който ще напише – след като му дадеш папируса – Послание до солунските християни. Ще го върнеш в Солун. То да ви бъде наставник! По-късно ще дойде пратеник от името на Павел. Той ще ти донесе Второ послание, написано върху същия папирус. Дерзай, Иасоне!

А Иасон, обхванат от огромната сила и величие на този миг, протегна ръце, за да прегърне нозете Му.

– Не си отивай, Господи, така ми е добре! – изстена и се разрида той.

И усети върху косите си лекото, като полъх на пролетен вятър, допиране на ръка, която го благославяше. В същия миг светлината се увеличи, разстла се, излезе от тъмницата, понесе се нагоре и сякаш се сля с изгряващите слънчеви лъчи.

След два дни – както каза Господ Иисус Христос – Иасон и шестимата му другари бяха освободени. Към известния търговец се отнесоха ласкаво, извиниха му се.

Малко по-късно лично пред приятеля си, Лукреций, той поръчителства за другарите си, а след малко повече от един час летеше на кон за Берия.

Два месеца по-късно в Солун, наред с установените вероизповедания, започна да функционира новото общество – Църквата Христова. Начело стоеше бившият търговец Иасон, известен навсякъде. Сега пак бе известен, ала със словото за Христа, което неуморно от сутрин до вечер проповядваше. Християните се увеличаваха, а Иасон се радваше.

Дните минаваха, седмиците и месеците – също. Иасон донесе Първо послание до солуняните, а след една година, когато се навършиха двадесет години от смъртта и славното възкресение на Господа Иисуса Христа, получи от пратеник второто. То веднага бе преписано подобно на първото. Иасон ги прибра и поучаваше с тях винаги, когато си спомняха за великия ден в световната история – денят на славнвото пришествие на Божия Син в света.

***

Днес Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква осъществява своя целенасочен план – спасение на своето стадо. За да бъде така, се потрудиха хиляди знайни и незнайни войни Христови. Един от първите, смелият евреин Иасон, трябва винаги да е достоен за подражание. Нека всички новообърнали се в християнството да повторят незабравимите му думи: „Да, Господи, и аз бях като Павел с люспи на очите си. Но вече не е така. Сега знам кой съм, знам откъде съм дошъл, знам какво трябва да извърша, знам накъде отивам и имам мир в сърцето си!“