Покривът

„И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица. И като не можаха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.“ (Марк 2:3-4)

Капернум се будеше.Първите гласове на ранобудните рибари раздраха тишината, а след тях от всички краища на града започнаха все по-шумно да прииждат техни позакъснели колеги; деряха се с пресипнали нестройни гласове, подвикваха си весело, някои тичаха. Цялата улица ехтеше от шума им.

Ситният дъждец продължаваше да вали и раздипляше над Капернаум тежка, лепкава мъгла. Барабанеше по покривите и от тях се стичаше право на улицата, потънала в кашкава кал. Ръмеше по теревинтите и тамариските, притиснати до зидовете, треперещи и люлеяни от вятъра, който идеше нейде откъм Генисаретското езеро.

Пенина се събуди, стана и запали светилника. Халев се закашля.

– Буден ли си? – попита тя.

– Отдавна.

– Трудно ще свикнеш – въздъхна жената. – А вече втора година тече. Отивам за вода. Опитай се да заспиш. Още е много рано.

Пенина излезе.

Халев погледна отчаяно с насълзени очи към тавана. Как тя, съпругата му, иска да се примири толкова лесно? Та само допреди дванадесет месеца той бе като всички останали – ставаше много рано и с другарите си отиваше на риболов. Те продължават своя занаят. Ето: минават и сега – на път за езерото. А той? Няма вече лодка, мрежи, вода, морска буря. Онази тежка греда, която падна върху него, парализира не само тялото му завинаги, но и бъдещто, което очакваше. А тъкмо се бе оженил! О, Йехова, какъв обрат настана… Може да движи само главата си. А колко вярна се оказа Пенина! Понесе страдалчески всичко и сега, сама продължава да носи това тежко бреме! Докато той… Само лежи и мисли. За друго вече не го бива!

Изведнъж се чу силен тропот. Някой чукаше на външната врата. Ударите бяха резки и бързи. След малко спряха, защото Пенина отвори портата. Един запъхтян, дишащ тежко мъж,  й обясняваше нещо. Двамата дойдоха при Халев.

Това бе Рубелий. С него бяха отдавна приятели. Макар и римлянин, Рубелий дружеше с доста евреи. Това, разбира се, не правеше никому лошо впечатление. Рубелий бе слуга на стотника Юлий. А кой местен човек не знаеше за него? Та Юлий построи преди десет години синагога в Капернаум. Заради тази си постъпка стотникът бе на почит не само в града, но и в околността.

– Какво те води насам, Рубелий? И то толкова рано? – попита Халев.

– Ох, нека почина малко! Тичах доста.

– Седни. Пенина, трябва да нагостим стария приятел.

– Чакай, Пенина, не ми е до почерпки! – каза Рубелий. – Седни тук, за да чуеш и ти това, което ще ви съобщя.

– Да не си дошъл пак да предлагаш помощ? – попита Пенина.

Преди два месеца Рубелий им доведе някакъв лекар, който се оказа мошеник. Обеща, че ще излекува Халев. Те му платиха най-наивно, каквото поиска. А само след три дни изчезна безследно. Халев напълно съзнаваше състоянието си. Та нали неговата болест е неизлечима, знае го. Защо се остави така хлапашки да го измамят?

– Да, затова дойдох… Чакай, Халев, не ме прекъсвай! – спря го с жест Рубелий.

– Добреее – въздъхна примирено домакинът. – Да чуем новото ти предложение.

– Приятелю, знаеш каква обич изпитвам към теб! Откакто нещастието влезе в дома ти, не преставам да моля боговете ни да те излекуват. Потърсих и лекари. Вярно – попаднах на лъжец! Но това бе в стремежа ми да ти помогна! Макар да знам, че е безнадеждно. Но… случиха се тези дни такива неща!

– Какви неща? – попита Пенина.

– Странни!

– Странни? – Халев го погледна въпросително.

– Да. Онзи ден бях излекуван от треската, която ме бе проснала на легло от един месец.

– Знам. Жена ти ни каза. Дори се учудих, че толкова бързо си възстановен. Аз боледувах от същата треска преди три години. След като мина страшното, лежах още около петнадесет дни, докато се нормализира състоянието ми напълно – каза Халев.

– Господарят ми Юлий разправяше как съм бълнувал, целият, потънал в пот, с горещо тяло. Тогава му докладвали за Онзи Лекар и Учител, Който лекувал с едно докосване.

– Какви ги приказваш? – нервно го прекъсна Пенина.

– Вие не сте ли чули?

– Не.

– Интересно… А целият град говори. Появил се от известно време Проповедник, Който спечелил със словото Си хиляди последователи. Това станало в местността Седем извори. Бил е и тук – в синагогата. Говорел някакво ново учение, изцерявал болни, бесновати.

– Готов съм да ме лекува… Ох, Рубелий – почти изплака болният, – какво ли не бих дал, само и само да оздравея! Но при моя случай…

– Овладей се, приятелю и ме изслушай. Какви са тези сълзи? Та да продължа. След като чул за Този Лекар, господарят ми Го пресрещнал. Помолил се за мен да дойде и ме излекува. А Лекарят му казал: „Иди си, и, както си повярвал, нека ти бъде!“ В същия момент, когато изговарял тези думи – после, вкъщи като съпоставихме всичко, излезе, че точно тогава съм оздравял!

– Какво?! – опули очи Халев.

– Говоря сериозно! Господарят ми се върна и като ме видя да работя, каза: „За Бога няма нищо невъзможно!“

– Значи теб не те е докосвал, така ли? – попита Пенина.-

– Да, не е влизал вкъщи. Изведнъж се почувствах здрав. Една сила като че се вля в мен и ме вдигна на крака!

Чу се пак силен тропот отвън.

– Ха, какво става? Сега пък кой е? – Пенина се изправи и излезе.

– Виж какво, Рубелий, това е много интересно! – забеляза Халев. – А в какво е повярвал твоят господар?

– В нещо, което го пише във вашите Писания. Но точно какво, не знам.

Чуха се няколко възбудени гласове. Влязоха четирима души, а последна – Пенина. Единият от тях каза:

– Приготвяй се, Халев, отиваме при Учителя!

– Какъв Учител? Странна утрин е днешната! Най-напред Рубелий, а сега… вие?

– Да, всичко ще разбереш, след като бъдеш излекуван.

– Елиакиме, колеги сме не от вчера. Знам навиците ти. Защо си се опил толкова рано, преди третия час? Говориш глупости! Та аз цял живот ще съм неподвижен.

– Имаш късмет, приятелю, че днешният ден се случи дъждовен и ветровит. Авихуд, Асир и Шуал могат да го потвърдят. Дойдохме да те вземем с нас. След два-три часа ще си здрав, а утре, ако времето позволи, ще сме на риболов в езерото.

Халев погледна Пенина, после Рубелий.

– Вие, какво, подигравате ли ми се? – обърна се към колегите си.

– Ни най-малко. Бях свидетел как Елеазар оздравя…

– Кой? – прекъсна го Пенина. – Онзи, прокаженият ли?

– Точно той. Учителят го докосна и оздравя веднага.

– А аз – дори без да е идвал у нас – каза Рубелий.

– Вярно, господарят ти го помоли. Аз чух всичко. Следвахме Учителя заедно с Гирсом, Таломей, Мататий и Рувим. Те бяха до вчера болни – от бяс!

– Гирсом!!?… Онзи луд, от когото са вдигнали ръце чак в Магдала? – попита изненадано Халев.

– Същият.

– Но, Елиакиме… Той е болен неизлечимо… Още от майчина утроба!

– Беше, сега не! Впрочем, чух оше нещо: тъщата на Симон, рибаря от Заведеевата смяна… И тя оздравяла! С едно докосване!

– Кой Симон?

– Братовчедът на твоя приятел Исак – скотовъдеца.

– Сетих се кой е този Симон. Не обича да го надприказват. Винаги се стреми да е пръв. Не търпи никого пред себе си. И в риболова е същият.

– Тъщата му се казва Ханания. Познавам я – каза Пенина.

– Хайде, Пенина, приготвяй го! Че отдавна се е натрупал народ в къщата на Авезалом.

– Там ли е Този… Учител? – попита Халев.

След малко Елиаким, Авихуд, Асир и Шуал носеха Халев на дървен одър. Зад тях вървяха Пенина и Рубелий.

– Слушай, Елиакиме, да не е някой шарлатанин като онзи, дето ме измами? – попита Халев.

– Не е. Бъди спокоен.

– Всичко видяхме с очите си, Халев! – каза Шуал. – И ти ще бъдеш здрав. Знаеш ли колко хора оздравяха? Един го донесоха чак от Тир.

Дъждът бе спрял, а мъглата се вдигаше. След два стадии свиха към къщата на Авезалом – известен капернаумски грънчар. Но… около нея бе пълно с народ. Когато приближиха, се отчаяха. Не можеха да доближат входа поне още пет-шест часа.

Оставиха одъра на земята. След малко го вдигнаха и положиха върху един зид. Запътиха се към къщата.

Халев загледа съгражданите си. Повечето познати. Имаше и от околността. Всякакви професии: рибари, скотовъдци, грънчари. Ето и римляни. Всички се бутаха напред-назад по цялата улица и пред къщата.

След малко четиримата колеги на Халев се върнаха.

– Приятелю, досетихме се как да те придвижим по-бързо! – каза Елиаким. – Пенина, Рубелий, вие чакайте тук!

Поеха нагоре – към квартала на римския гарнизон.

– Но, Елиакиме… Ние се отдалечаваме – забеляза болният.

– Спокойно. От теб се иска само да мълчиш!

Достигнаха края на улицата. Влязоха в един двор. Халев се огледа. Бяха в къщата на Моше, търговецът на риба и плодове. Изкачиха се на покрива.

– Хайде сега, оттук, все по покривите. След пет къщи сме върху покрива на Авезалом – чуха гласа на домакина.

– А, Моше! Ти тук ли си? – попита Халев.

– Тук. Кой ви отвори? Кой се досети за тази възможност? Аз.

– Ще ме излекува ли Този чуден Лекар и Учител?

– Сигурно, братко, ще се увериш сам.

Вървяха бавно. Чак сега Халев проумя замисъла на колегите си. Покривите в Капернаум, пък и не само тук, се свързваха помежду си с дълги тесни коридори. Това се правеше единствено, когато къщите бяха съседни. До тези покриви се достигаше със стълби. Те завършваха със задължителни огради. Понеже можеше да се минава от покрив на покрив, приятелите на Халев опитваха да се доберат до Авезаломовата къща чрез една малка хитрост. Да, изглежда успяха. Достигнаха покрива. Задръстената улица шумеше долу. Но не ги виждаха. Сега трябваше да отворят покрива като махнат тежките кедрови дъски. Сториха го необикновено бързо.

– Моше, дай въжето! – заповяда Елиаким.

Халев видя, че и Моше е тук – отзад. Следвал ги е.

Със здравото рибарско въже омотаха четирите краища на одъра. Вдигнаха го. Така, през отворения покрив, те започнаха бавно да спускат парализирания рибар. А той, уплашен, лежеше смутено. Позна голямата гостна стая на Авезалом. Вътре бе претъпкано с хора. Имаше дори книжници и фарисеи. „Тези пък, навсякъде се намират!“ – си помисли малко ядосано болният.

Одърът се удари в твърда земя. Изведнъж погледът на Халев попадна върху Този, Когото всички гледаха. Да, това е Учителят. О, Йехова… Прилича Му да е такъв! Какъв поглед, как прониква дълбоко в сърцето!

– Чедо, от какво страдаш? – попита усмихнато Той.

Каква радост го споходи! Да, чувства вече някакво облекчение.

– Не се смущавай, кажи Ми!

– У…, У…, Учителю… Строех лодка… Падна една греда върху гръбнака ми! Оттогава не се движа… Вече втора година.

– А искаш ли да оздравееш?

– Та как да не искам? – задави се от надигащия се плач Халев. – Аз…, Учителю, два дни преди това се бях оженил! А това нещастие ме погуби!

– Добре, Халев. Прощават ти се греховете.

Още не бе изговорил последните думи и… чудо! Нещо го блъсна и той се полунадигна. Да, в тялото му влизаха сили! Искаше да лежи, но не можеше! О, Боже, оздравява! Моментално! Сякаш никога не бе боледувал!

А през това време, Господ Иисус Христос, гледайки строго книжниците и фарисеите, ги попита:

– Какво размишлявате в сърцата си? Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете или стани и ходи? Но, за да знаете, че Син Човешки има власт на земята да прощава грехове, чуй, Халев, на теб казвам: стани, вземи постелката си и върви у дома си!

Рибарят скокна неочаквано живо. Сам не вярваше. Ето: здрав, прав – както преди! Той взе тежкия одър и с една ръка го понесе към изхода. Преди да излезе, се обърна. Взря се в Учителя. Погледите им се срещнаха. Халев леко се поклони с глава и помисли: „Благодаря ти, Рави!“ Знаеше Кой е Този необикновен Учител и Лекар. Изведнъж чу в себе си Неговия Божествен глас: „Дерзай, Халев!“

Когато се озова на улицата, Халев видя отдалеч жена си и Рубелий. Тръгна към тях, но човешката маса го спираше. След малко забеляза, че до тях са Елиаким, Авихуд, Асир, Шуал и Моше. Изведнъж някой до него се провикна:

– Халев!!! Ти ходиш?!!

Беше Ахиел, негов съсед – каменоделец. Той го гледаше учудено. Внезапно гласът му се понесе:

– Хора, вижте – Халев е здрав, вече ходи! Погледнете насам!

Капернаумците се стълпиха около тях.

– Къде е? Кой е? Не го виждаме – се обаждаха отзад.

Рибарят почувства как го вдигнаха на ръце.

– Халев, Халев! – викаха хората.

Стърчащ над това огромно множество, рибарят с мъка задържаше сълзите си – толкова силно бе вълнението, което изпитваше. Неочаквано той извика:

– Братя, чуйте! Моля ви за мълчание.

Грамадната човешка вълна, която заливаше улицата, започна да утихва. След малко настана тишина.

Халев продължи:

– Братя, да въздадем слава на Бога, Който ни посети! Той лекува, утешава, дарява, ощастливява! Той е Спасителят, Когото чакахме! Трябва да Го следваме с ликуване и възторг! Всички да бъдем под Неговото крило! Той, братя, е нашата светлина, нашето слънце! Така Го нарече пророк Исаия. Тази светлина на Божественото Му слово ще ни дари с вечната светлина! Нейният източник Сам ни явú в Своето лице най-съвършената духовна красота. Трябва да ú подражаваме и да се стремим към нея! Да, светло е сега в душите ни по пътя към вечния живот! Незалязващото Слънце сияе над нас! Хвала, хвала, хвала!

Последните му думи бяха заглушени от ликуващите викове на хората, за да ги подемат с плам и възторг. Мъже, жени, деца, старци, войници – всички, които бяха на улицата, славеха Бога с пълни сили. Сред тях бе и рибарят Халев.

***

През целия ден, а и много седмици и месеци след това, продължиха срещите на капернаумци с Господа Иисуса Христа. Те толкова Го обикнаха, че не желаеха Той да ги напусне.

Но щеше да се наложи да отиде и в други земи. Трябваше да свидетелства за Себе Си в Самария и Юдея. Все пак Господ Иисус Христос нямаше напълно да скъса с Капернаум. След него завинаги щяха да поемат няколко капернаумци, които впоследствие разнесоха новото учение навсякъде.

Трудности наближаваха. Божественият Спасител още не бе завършил делото Си на земята.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s