Началникът

„И ето, некой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса“. (Лука 19:2-3)

Една заран, месец след поредната проверка, в главната митница пристигнаха неочаквано пратеници от Иерусалим. Съобщиха, че Орив и Хезир от Иерихон дължат още по хиляда статири и по десет ефи жито, а Девора – бедната вдовица от Галгал – двеста лепти. Когато Закхей разтреперано ги попита да не би да е някаква грешка, римлянинът отсече:

– Няма грешка! Някой от подчинените ти митари, който отговаря за тях, ги е укрил. А ти си ни дал неверни данни. Това е първото ти провинение, откакто си вече десет години началник на митарите в този район на Юдея. До два дни всичко да е наред, ясно ли е?

Той говореше латински, без да държи сметка, че Закхей владееше езика слабо и не можеше да му отговори. Обаче тонът и изразът на лицето му даваха добре да се разбере, че той просто нахока най-известния жител на Иерихон и околността.

От това открито и безцеремонно нахокване бледото лице на Закхей порозовя.

– Вижте какво – започна той на латински и веднага обърна на арамейски, – моля да имате предвид, че ние ще направим всичко възможно. Декларирам…

В помощ му дойде митарят Аврам, който говореше латински сравнително добре и преведе думите на Закхей.

– Това не е декларацията, която може да задоволи римските власти! – кресна на латински пратеникът. – Искаме не декларации, а да ни предадете необходимите количества до два дни. Освен това трябва да накажете провинения митар. Аз искам поверената ви област, която облагате с данъци в името на император Тиберий, да бъде в добро състояние!

Началникът на митарите и митниците в Иерихон, Галгал и Ветегла зае мирна стойка и кимна с глава:

– Искам да ви уверя, че това ще бъде направено. Занапред няма да позволим подобно нещо.

Вторият римски чиновник, който през цялото време мълчеше, заговори с по-спокоен тон:

– Ние държим в най-скоро време да се поправите. Ако се наложи, ще действате брутално! Дори и кожите ще смъквате от гърбовете на хората. Но данъците трябва да пристигат навреме. И ако това не стане, ще бъда принуден да донеса на прокуратора Понтий Пилат, че вие не работите решително. А това може да има сериозни последици лично за теб, Закхее!

Двамата римляни обърнаха гърбове и ядосано се метнаха върху конете си. Бързо се понесоха на юг.

Закхей се чувстваше унизен и засрамен. Но съзнаваше, че не може да направи нищо, за да защити достойнството и честта на един съзнателен патриот и предан на римляните чиновник, за какъвто сам се смяташе. Римляните бяха тук, в Юдея, близо от сто години и на него, първото величие на Иерихон, за какъвто се мислеше, можеше да заповядва със същата леснина дори един обикновен преторианец.

Стиснал тънки устни и присвил очи, в които се бяха разгорели зли пламъчета, началникът се обърна с рязък тон към първия си заместник Ахим:

– Ахиме, да знаеш, че ти ще понесеш цялата отговорност! Митарят Матан, който е укрил от мен неиздължилите се, е от твоя сектор!

– Който е виновен, той ще си носи отговорността, Закхее – отговори Ахим със студена учтивост. – И ако намираш, че аз съм този виновен…

– Не говоря лично за теб, а за целия персонал. Авраме! – извика Закхей. – До един час всички митари да са при мен, включително от Галгал и Ветагла.

– Но…

– Няма никакво „но“! Действай!

– Позволи ми да ти припомня.

– Какво?

– Ти ги освободи за днес, никой не е на работа. Къде да ги търся? Та сега там, на главната улица е пълно с народ.

Закхей изведнъж се досети. Отдавна бе слушал да се говори за Иисуса, сина на Йосиф, Онзи, Който обикаля Юдея, Самария и Галилея. Възвестявал ново учение, смело изобличавал неправдите, със свръхчовешка сила лекувал хроми, глухи, сакатии – дори възкресявал мъртви! Онзи ден разбра, че Вартимей слепецът бил излекуван от Този необикновен Човек. И още – днес ще мине през Иерихон на път за Иерусалим. Дори сутринта още по тъмно хората бяха започнали да заемат места по улицата, по която щял да мине. Началникът ги видя, отивайки от дома си до главната митница. Кой е Този, се питаше неведнъж Закхей през тези две-три години, когато ставаше дума за Него. А какво ли не бе чул да се говори. Ето защо реши да отиде и види Този чуден Човек. Затова и обяви днешния ден за почивен. Но римските чиновници развалиха всичко.

– Добре – каза той след като помисли малко. – Бях забравил за момент, че ще ходим и ние да видим Онзи Проповедник. Но на всички ще съобщиш, че вечерта ги искам тук събрани. А митарят Матан ще получи тежко наказание. Да вървим!

Ратаят доведе оседланите коне. Закхей и Ахим ги яхнаха. Животните преминаха бързо през парадния вход и не след дълго достигнаха главната улица. А там вече бе претъпкано с хора.

– Ахиме, очаквах много народ, но такова нещо…

– Да – съгласи се първият му заместник, – дори от конете нищо няма да видим.

– Виждаш ли тази смокиня? – посочи Закхей вдясно от себе си. – Когато разбера, че Този Човек приближава, ще се покача върху нея, за да го видя.

– Това е разумно, което ще сториш. Наистина – възбуди любопитството на всички ни Учителят.

– И Учител ли е?

– Така чух.

Внезапно се появи Аврам. Водеше със себе си Матан. Закхей пламна от гняв, скочи на земята, тропна с крак и изкрещя. След това приближи двамата митари. Зашлеви набързо четири плесника на Матан и го шибна няколко пъти с бича.

– Позор, срам за името ми на заслужил митар, което с такъв труд си създадох! Та аз съм известен оттук до Тир, чак до Киликия. Дори в Египет ме знаят! Ще те убия…

Матан вдигна разкъсаната си симла и изплю встрани слюнка примесена с кръв, докато Закхей го обсипваше с цветисти ругатни.

– Чакай бе, Закхей! – спря ръката му възрастен висок мъж с побелели дълги коси. – Ти съвсем го разкървави.

– Не се бъркай, Йосифе! Гледай си глупавата търговия!

– Не те е срам! – с възмущение викна търговецът. – Целият град те познава: ти си грешен човек, изедник! Колко хора обра, малко ли майки разплака, продаде се на онези римляни. И това ми било Закхей (чист – евр., б. а.).

– Тихо! – извика някой. – Учителят се задава.

– Ти си срам и позор, не той! – продължаваше Йосиф. – Колкото си дребен, толкова си лош!

– Авраме, ето ти бича. Вържи му ръцете. Няма да го изпускаш от очи! – заповяда началникът. – Довечера ще му видя сметката. А ти, Йосифе, ще си платиш за тези думи. Ахиме, ела да ми помогнеш да се кача върху смокинята!

Когато зае място, почти веднага видя Човека. Той идваше откъм север; бе навлязъл вече в града. След Него вървяха около десетина мъже. Хората Го приветстваха. Някои хвърляха цветя. От време навреме се спираше, разговяраше с някого. После пак продължаваше напред. Да, щеше да мине под него – на не повече от петдесетина стъпки.

Вече наближаваха. Закхей виждаше добре лицето Му, усмивката. За момент спряха, защото една възрастна жена, славейки Бога, поднесе на Този Човек клонче от лавър. Тръгнаха отново. Вече бяха почти под дървото.

Изведнъж Човекът погледна към него. Не! Това не бе поглед на човешки очи, а два лъча, които пронизваха снагата му и го пареха по сърцето. И Закхей – началникът на митарите, от когото трепереха всички негови сънародници – сега се стъписа. А Учителят – както Го нарече Ахим – му се усмихна кротко и каза:

– Не бой се, Закхее, а слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.

Какъв глас! Митарят, грабителят, безсърдечният Закхей си спомни, че само веднъж бе чувал толкова сладък и любящ глас: беше гласът на майка му преди много, много години… И остана поразен, с отворена уста! Той никога не беше си спомнял миналото, когато още не бе станал митар, а впоследствие и началник. А сега тук, в загрубялата му душа заблестя нещо чудно, чисто, много хубаво. Сигурно вътре в него бе останало парченце от погледа на Човека.

Закхей скочи от дървото, разбута изумените хора, които, сочейки го, говореха „грешен човек, грешен човек“, и се озова до Този Учител. А Той повтори:

– Не бой се, Закхее.

– Откъде знаеш името ми, чудни Човече? Познаваш ли ме?

Човекът кимна.

– Но… да не би… някога… да съм Ти сторил зло?… Да съм Те ограбил? – попита объркано Закхей.

За пръв път той се смути и се засрами от престъпленията си. И това му се видя толкова чудно, че нозете му се подкосиха, кръвта в слепите му очи заблъска лудо, пред очите му заиграха червени кръгчета. Ала Другият заговори и галещият Му глас преля в душата на Закхей някаква необикновена сила:

– Не си Ми сторил зло, а добро току-що Ми направи!

– Аз ли съм Ти направил добро? Та аз не съм се и докосвал до Тебе?!

– Ти си спомни за своята майка! Ти се засрами от престъпленията си! Ето добрината, която Ми направи: даде ми своите грехове!

Закхей падна на колене:

– Ти си пророк, Учителю! – прошепна той. – Щом надникна в мислите ми и позна, Ти си истински Божи пророк. Някога, когато бях още дете, майка ми ми говореше за Божиите пророци и за Спасителя, Който ще дойде… Но по-сетне… аз забравих… и станах… О, Рави! Срам ме е да си вдигна очите… Може би Ти си Самият Спасител? Горко ми!

– Право каза, Закхее. И не горко ти, а хвала ти, че видя светлината, за да бъдеш и ти в Царството Божие.

Изведнъж Закхей скочи на крака и се затича към вързания Матан. Освободи го и като прегърна коленете му, заплака. После стана, приближи се до търговеца Йосиф и му поиска прошка. След това се изкачи на високо място и като застана така, че да го виждат всички, извика:

– Чуйте! Ето, половината от имота си давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно!

Тогава Човекът рече:

– Днес стана спасение и за този митар, защото и той е син на Авраама, понеже Син Човешки дойде да потърси и спаси погиналото.

След малко тръгнаха към дома на Закхея. Всички, които вървяха редом с Учителя, слушаха тихото Му напевно слово за светлината на Новия Завет.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s